Лоис Бюджолд - Огледален танц

Строго казано, Къща Барапутра не беше специализирана за създаване на клонове. Тя се занимаваше с проблемите за постигане на безсмъртие или поне на дълголетие. Тази дейност беше много съблазнителна, защото какво друго можеше да се сравнява с живота? Пазарът беше неограничен. Процедурата, която се предлагаше от Барапутра, не беше идеална, в нея имаше медицински риск… гарантираше се само, че няма да настъпи незабавна смърт. На нея се решаваха да се подложат само богати, коравосърдечни и, трябва да се признае, предвидливи пациенти.

Споразумението беше просто, макар хирургическата процедура да беше дяволски сложна. Клонът се създаваше от телесна клетка на пациента, която се слагаше да се развива в изкуствена утроба, а след раждането се отглеждаше до зряла възраст в яслата на Къща Барапутра — нещо като специален дом за сираци. Клоновете бяха ценни, тъй като тяхното физическо и здравословно състояние бе от изключителна важност. По-късно, когато настъпеше подходящото време, идваше канибализмът. С една операция, за която се твърдеше, че е успешна доста под сто процента, мозъкът на прогенитора 2 2 Биологически или небиологически предшественик. — Б.пр. на клона се трансплантираше от остарялото или увредено тяло в дубликата, който все още бе в разцвета на младостта. Мозъкът на клона се класифицираше като медицински брак.

Процедурата беше нелегална на всички планети, свързани помежду си с космически проход, освен на Джексън Хол. Това беше чудесно за криминалните къщи, които работеха на това място. То ги правеше монополисти, гарантираше им сигурен бизнес с много богати пациенти от други планети и възможност да поддържат висококвалифицирани хирургически екипи. Доколкото той самият можеше да каже, отношението на другите светове към този бизнес беше като към нещо, което не ги засяга много. Огънчето на съчувствие, на справедлив гняв, което съзря в очите на Торн, събуди в него онази болка, с която беше свикнал толкова много, че отдавна бе престанал да я забелязва. Ужаси се, когато разбра, че за малко щеше да се разплаче. Да не му играеха някакъв номер? Той шумно въздъхна — друг маниер на Нейсмит.

Торн свъси вежди в размисъл.

— Сигурен ли си, че трябва да използуваме „Ариел“? Чух, че барон Риовал е още жив. Това ще привлече вниманието му.

Къща Риовал беше един от малките конкуренти на Барапутра в нелегалната медицинска дейност. Тя създаваше специално генетически или хирургически обработени хора за различни цели, включително и полови — по същество роби, готови да изпълняват заповеди. Лоши заповеди. А той искаше да унищожи злото. Но какво общо имаше „Ариел“ с барон Риовал? Е, нека Торн да му мисли. Може би хермафродитът по-късно ще му предостави повече информация. Той си напомни при първа възможност да прегледа дневниците на кораба за изпълнявани по-рано мисии.

— Тази задача няма да има нищо общо с Къща Риовал. Ще ги избегнем.

— Надявам се — съгласи се послушно Торн. Той премълча, посръбвайки замислено чая си. — Въпреки че Джексън Хол отдавна се нуждае от прочистване, за предпочитане с атомни оръжия, предполагам, че това не го правим само от добро сърце. Какво, хм, се крие този път зад официалната цел на мисията?

Той се беше подготвил за този въпрос.

— Всъщност за нас е важен само един от клоновете, или по-скоро един от неговите прогенитори, представляващ интерес за нашия работодател. Останалите са просто за камуфлаж. Клиентите на Барапутра имат много врагове. Те няма да знаят кой кого е нападнал. Това скрива самоличността на нашия работодател, която той много желае да се запази в тайна.

Торн самодоволно се усмихна.

— Предполагам, че идеята за тази малка подробност е твоя.

Той вдигна рамене.

— В известен смисъл.

— Не е ли по-добре да знаем кой клон търсим, за да предотвратим някой непредвиден инцидент или ако се наложи бързо да се измъкваме? Работодателят ни жив ли го иска, или пък му е безразлично дали е жив, или мъртъв, ако истинската му цел е старият мръсник, който го е отгледал?

— Иска го жив. Но… за по-голяма сигурност нека приемем, че целта ни е да спасим всички клонове.

Торн разпери ръце в знак на съгласие.

— Що се отнася до мен, няма никакъв проблем. — Очите на хермафродита блестяха от ентусиазъм. Торн неочаквано удари юмрука на дясната си ръка в дланта на лявата. Чу се изплющяване, от което той подскочи. — Време е някой да даде един хубав урок на тези джексъновци! Оо, това ще бъде истинско развлечение! — Той оголи зъби в зловеща усмивка. — На каква помощ можем да се надяваме срещу Джексън Хол? На какви кътчета за подслон можем да разчитаме?