Лоис Бюджолд - Подаръци за зимния празник

Потресеният Роик замря за секунда. Почетната гостенка на м’лорд да рови из подаръците?

Но аз я харесвах! Аз наистина я харесвах!

Едва сега, в тази секунда на отвратително прозрение, той разбра, че за краткото си познанство беше започнал да й се възхищава. Кратко, но толкова дяволски неловко. Тя беше истински прекрасна в своята уникалност, само трябваше да я погледнеш по правилния начин. И тогава изведнъж започваше да му се струва, че златистите й очи го мамеха към далечни звезди и странни приключения. И може би, дори към такива интимни и екзотични приключения, за които срамежливото момче от Хасадар дори не смееше и да мисли. Само ако беше по-смел. Прекрасният принц. А не глупакът. Но Пепеляшка се оказа крадла и приказката неочаквано се развали.

От отчаяние направо му прилоша: той мислено проигра обмена на неприятните думи, срама, предателството на приятел и подкопаното доверие, които щяха да са резултат от разобличението му — и едва не се върна обратно. Той не знаеше цената на перлите, но не се съмняваше, че дори да струваха повече от цял град, м’лорд без колебание би ги заменил за душевното спокойствие, което изпитваше редом до своите предишни сподвижници.

Не, това не беше изход. Все едно, утре сутринта щяха да липсват. Той пое дълбоко дъх и включи осветлението.

Веднага след като светнаха горните лампи, Таура се обърна с бързината на огромна пантера. След секунда тя шумно въздъхна, явно успокоявайки се.

— О! Това сте вие! Стреснахте ме.

Роик нервно облиза устни. Ще успее ли да залепи разбитата си фантазия?

— Върнете ги обратно, Таура. Моля ви.

Тя застина, гледайки го с широко разтворени светли очи. По странното й лице пробягна непонятна гримаса. Изглеждаше, сякаш се беше натегнала като пружина, голямото й тяло се беше напълнило с напрежение.

— Върнете ги още сега, — опита отново Роик, — и няма да кажа на никого.

Той имаше парализатор. Ще успее ли да го извади навреме? Той вече имаше възможност да наблюдава колко бързо може да се движи тя…

— Не мога.

Той неразбиращо я зяпна.

— Не смея. — Гласът й стана рязък. — Моля те, Роик! Пусни ме сега и обещавам, че сутринта ще ги върна обратно.

Какво? Защо?

— Аз… не мога. Всички подаръци трябва да преминат през проверка за безопасност.

— И този ли е минал?

Ръката й се плъзна към джоба с плячката.

— Да, разбира се.

— А що за проверка е това? Как сте го проверявали?

— Всичко се проверява със скенер за някакви допълнителни устройства или експлозиви. Всички продукти, напитки и опаковката им се проверяват за наличие на химически и органични примеси.

— Само продуктите и напитките? — Тя се изпъна. Очите й блеснаха така, като че ли бързо обмисля нещо. — И освен това — аз не се опитвах да го открадна.

Може би благодарение на участието си в секретните мисии тя можеше така да стои и нахално да… какво? Да изкривява фактите? Да усложнява ситуацията?

— Е… какво правехте тогава?

Лицето й отново застина в тъжна гримаса. Тя отклони очи, гледайки някъде надалеч.

— Вземах го за малко. — хрипкаво изръмжа тя.

При това тя косо го погледна, като че ли проверявайки как ще реагира на това толкова слабо оправдание.

Но Таура не беше слаба — както и да я погледнеш. Той се чувстваше страшно неуверено, сякаш земята се ронеше под краката му, а не можеше да излезе на твърда почва. Той се реши и приближи леко, протягайки ръка.

— Дайте ми го.

— Не трябва да го докосвате! — Гласът й беше пълен с паника. — Никой не трябва да се докосва до него!

Лъжа и предателство? Доверие и истина? Какво вижда в момента? Той изведнъж разбра, че в нищо не е сигурен.

Дръж се по-твърдо, оръженосец.

— Защо?

Тя гневно присви очи, сякаш опитвайки се да погледне в мислите му.

— Скъп ли ви е Майлс? Или е просто ваш работодател?

Роик примигна, чувствайски се все по-неуверено. Той си спомни васалната клетва на оръженосеца, високата й чест — и товарът й.

— Оръженосец на Воркосиган — това не е работа. Това е моята роля в живота. Той изобщо не ми е работодател. Той е човек, на когото съм се клел във вярност. Моят лорд.

Тя раздразнено махна с ръка.

— Ако знаеше тайна, която може да го рани право в сърцето, би ли поискал, би ли успял да я запазиш от него, дори ако започне да те разпитва?

Каква тайна? Тази ли? Че бившата му възлюбена е крадла? Струваше му се, че тя се опитва да говори… или да не говори не за това.

Мисли, момче!

— Не мога да реша нищо конкретно без повече информация.