Дейвид Балдачи - Цялата истина

Кейти, Шоу и Франк бяха принудени да се закълнат, че няма да разкрият тайната, докато са живи.

— Но защо? — възропта Кейти. — За да повторим същата грешка?

Беше й обяснено, че ако светът научеше колко близо е бил до ужасния Армагедон и как е бил лъган от правителствата, хората биха загубили доверие в лидерите на своите страни.

— Може би именно това трябва да се случи! — разгорещено отвърна тя.

Но когато лично президентът на САЩ я призова да прояви патриотизъм, тя най-сетне отстъпи. С една твърда уговорка.

— Следващия път трябва да помислите за тези неща, преди да ставате съдници. Какво ще кажете за подобна стратегия?

После, както става обикновено, светът обърна гръб на това апокалиптично събитие и продължи напред. Взаимоотношенията между държавите може и да не бяха толкова сигурни и балансирани, колкото по времето на Студената война, но поне не се градяха върху представата за сигурност, изградена върху лъжи.

Шоу, Кейти и Франк заминаха за Лондон, където присъстваха на мемориална служба в памет на жертвите на „Лондонската касапница“. Там бяха и родителите на Ана, но Шоу предпочете да се държи на разстояние от тях. Никак не му се искаше споменът му за Ана да бъде свързан с нападение от Волфганг Фишер в една от най-големите лондонски катедрали.

Вече беше направил едно пътуване до Дурлах, за да посети гроба на любимата жена. На втория ден от престоя му там и без негово знание Кейти и Франк почукаха на вратата на семейство Фишер.

Отвори им Волфганг, видимо състарен и уморен.

— Аз съм Кейти Джеймс, а това е Франк Уелс — представи ги Кейти.

— Какво търсите тук? — подозрително попита Волфганг.

— Искам да си изясним нещата, мистър Фишер — нервно отвърна Франк. — Най-вече по отношение на Шоу.

— Не искам да изяснявам нищо, свързано с този човек! — отсече възрастният мъж и лицето му бавно почервеня.

— Съжалявам, но ще се наложи! — тръсна глава Кейти.

— А защо?

— Защото той го заслужава. В името на истината. А вие трябва да го направите заради паметта на Ана.

— Паметта на Ана?! Какво имате предвид?

— Вашата дъщеря беше умна, красива и напълно завършена като личност. И беше лудо влюбена в този човек. Вие сте длъжен да разберете защо.

— Пусни ги да влязат, Волфганг.

Очите на всички се насочиха към Наташа, която се беше изправила зад съпруга си.

— Нека влязат, а ние ще ги изслушаме. Тази жена има право. Трябва да го направим заради Ана.

Франк и Кейти минаха покрай Волфганг и влязоха в къщата. През следващите два часа разговаряха за това, което се беше случило, без да пропуснат и най-малката подробност.

— Мили боже! — възкликна Волфганг, когато в стаята най-сетне се възцари тишина. — Аз трябва да се срещна с Шоу! Да му кажа, че… — Очите му безпомощно се извърнаха към Наташа.

— Да му кажеш, че вече мислим по друг начин — твърдо довърши тя.

— Точно така, по друг начин — кимна Волфганг.

— В такъв случай си вземете палтата — подкани ги Кейти.

Шоу седеше на земята до гроба на Ана. Листата започваха да жълтеят, духаше хаплив ветрец. Беше му хубаво да е тук. Чувстваше осезателно присъствието й. Струваше му се, че може да остане завинаги.

Долови стъпките им далеч преди да ги види. Изправи се и напрегна взор към групичката начело с Волфганг. Понечи да се отдалечи, но после различи фигурите на Кейти и Франк. Остана, без да знае какво ще се случи и как трябва да реагира.

Волфганг тръгна право към него.

— Тези хора ни разказаха всичко — каза той, посочвайки Франк и Кейти.

— Казаха ни истината, Шоу — добави Наташа, пристъпи към него и взе ръката му между дланите си. — Ужасно съжаляваме, че се държахме така с теб.

— Да, много съжаляваме — виновно го погледна Волфганг.

Шоу стрелна с поглед приятелите си. Франк гледаше в земята, а Кейти го дари с окуражителна усмивка.

Волфганг протегна ръце и го прегърна, а Наташа се притисна към тях. И двамата се разплакаха. Устните на Шоу затрепериха, очите му се навлажниха. Хванати за ръце, те дълго стояха над гроба на Ана, разменяйки си тихи реплики.

Изправена до Франк, Кейти мълчаливо бършеше сълзите си.

— Не мога повече, Кейти — прошепна коравият мъж. — Не ме бива в емоциите. Ще се чувствам по-добре дори с деветмилиметров глок в гърлото!

След тези думи Франк се обърна и започна да се отдалечава. На Кейти й се стори, че чу сподавено ридание.

Половин час по-късно Волфганг и Наташа си тръгнаха, а Кейти бавно пристъпи към Шоу.