Линда Хауърд - Търси се съпруга

С победоносен поглед Флорис се мушна през двукрилата врата към кухнята.

— Сервитьорката от ада — със страхопочитание в гласа прошепна Маделин, загледана в люлеещата се врата.

Рийс се задави и се наложи да изплюе кафето си обратно в чашата. Тя хем не искаше да го гледа, хем не можеше да се въздържи. Без да си извърта главата, го погледна косо и забеляза, че той я наблюдава напрегнато, а лицето му е необичайно сериозно. Обърна се към него, той също се взря в очите й и двамата едновременно започнаха да се кикотят. Рийс опита да се въздържи и на един дъх изпи кафето си, но Маделин все още се подхилваше, когато той извади портфейла си. Остави долар и няколко монети на масата, грабна я за ръката и бързо я поведе към изхода. Вратата на заведението още не се бе затворила зад гърба им, когато той я пусна, облегна длани върху коленете си и избухна в див смях. Маделин се отпусна над гърба му, припомни се безпомощното, изумено лице на каубоя и триумфа в очите на Флорис и също се разсмя от сърце.

След дните на лошо настроение, сега се почувства невероятно добре. Още повече я зарадва звука от смеха на Рийс и тя се сепна, че за първи път го чува да се смее. Той рядко дори се усмихваше, а сега направо се давеше и от очите му се стичаха сълзи. Маделин бе на крачка да се разплаче, но успя да се въздържи.

Напрежението помежду им доста намаля, докато пазаруваха в супермаркета. Рийс се оказа прав — в универсалния магазин можеше да се намерят само най-основните хранителни продукти, но Маделин вече бе изучила готварските книги и знаеше какво може да приготви с наличните съставки. Слава Богу, че Рийс не бе капризен по отношение на храната й.

На касата ги обслужи засмяна жена, с внушителен бюст, която междувременно подхвана неангажиращ разговор с Рийс. Въпросително огледа Маделин и погледът й се спря върху халката на лявата й ръка. Рийс проследи очите й и се подготви за любопитството, което знаеше, че ще последва.

— Глена, това е съпругата ми — Маделин.

Глена го погледна изумено, след което впери очи в неговата ръка. Златната халка върху загорелия му пръст видимо я изненада. Рийс продължи с представянето, за да подмине неприкритата й реакция.

— Мади, запознай се с Глена Кинеърд. С нея бяхме съученици.

Глена успя бързо да се съвземе и сърдечно протегна ръка.

— Не мога да повярвам! Поздравления! Най-накрая си се оженил, след толкова много време. Чакай само да кажа на Бумър. Всъщност, не сме били съученици — приятелски се обърна тя към Маделин. — Аз съм десет години по-голяма от него, така че завърших, когато той бе в трети клас. Но го познавам, откакто се помня. Как успя да го хванеш? Аз се кълнях, че повече няма се ожени, след като… След… — Гласът й заглъхна и тя притеснено погледна Рийс.

— Няма нищо — усмихна се Маделин. — Знам за Ейприл. А що се отнася до това как съм успяла да го хвана… Ами истината е, че не аз го хванах, а той мен.

Лицето на Глена просветна от задоволство.

— Само я погледна и забрави, че искаш да остане ерген, а?

— Нещо такова — лаконично се съгласи Рийс. Погледнах я и се възбудих, помисли си той, но краят на историята е същият — дългокраката блондинка с мързелива, съблазнителна походка наистина сега бе неговата съпруга.

Двамата излязоха от магазина, а Глена още продължаваше да им маха с ръка за довиждане. Докато подреждаха покупките в багажника, Рийс се замисли, че Глена не хареса Ейприл от пръв поглед, докато сега се държеше дружелюбно и свободно с Маделин. Макар Мади да бе облечена далеч по-добре от бившата му жена, тя умееше да предразполага хората и Глена веднага бе откликнала. Дрехите на Маделин не бяха толкова скъпи, колкото тези на Ейприл, но тя ги носеше със стил, сякаш цяла сутрин бе нагласяла яката на блузата си или точната дължина на ръкавите си. Винаги привличаше погледите на хората, но не будеше у другите жени враждебност, както ставаше с Ейприл.

Стил. Той погледна жена си и си припомни как изглеждаше тя предния ден, със смъкната до глезена наколенка и разрошена коса. Тогава не бе посмял да й се присмее, но сега се закикоти при спомена. Дори когато преследваше кокошки, го правеше със стил.

Маделин прекара цялата сутрин навън, в люшене на остарялата боя от стените на къщата. След като подреди и почисти дома си отвътре, сега се зае да оправи и фасадата. Времето бе чудесно и тя се чувстваше невероятно, въпреки тежката работа. Вече приближаваше обяд и температурите се покачваха. Дрехите й започнаха да се лепят по тялото и тя реши, че за днес е свършила достатъчно, слезе от стълбата и влезе да си вземе душ.