Том Кланси - Оперативен център

Когато свършиха, сигнал за което както винаги бе облекчената въздишка на директора — навярно съвсем неволна, — Лиз стана и Худ натисна копчето, за да я пусне да излезе. Вратата вече се затваряше, когато Даръл Маккаски, офицерът за връзка на центъра с ФБР и Интерпол, се вмъкна вътре. Худ кимна на ниския, жилест, преждевременно посивял бивш агент от ФБР, изчака го да седне и натисна копчето „контрол“ на компютъра си. Екранът на монитора се раздели на шест равни части — в пет от квадратите се появиха лицата на участниците в сутрешната среща. Шестото беше на Бенет, който щеше да следи записа на заседанието. В долния край на екрана имаше черна лента за съобщения — при нужда Худ веднага щеше да бъде осведомяван за последните събития в Корея. Отделът за кризисни ситуации на Оперативния център щеше да му изпраща сбити съобщения по компютъра.

Худ не разбираше защо е необходимо да вижда хората, с които разговаря — увлечението по последните постижения на техниката понякога му се струваше доста излишно. Цялата ситуация му напомняше на сценка от филм.

Образите и звукът се контролираха с функционалните клавиши на клавиатурата и преди да включи останалите, той натисна F6, за да се свърже с Бенет.

— Майк Роджърс пристигна ли най-после?

— Не. Но ударният отряд е излетял и той сигурно скоро ще дойде.

— Веднага да ми се обади. Хърбърт нещо да е изпратил?

— Също не. Разузнавачите ни в КНДР са изненадани почти колкото нас. Хърбърт поддържа връзка с КЦРУ Ще те уведомя, ако пристигне нещо.

Худ му благодари и огледа лицата на колегите си, докато натискаше бутоните от едно до пет.

— Всички ли ме чуват?

Пет глави кимнаха.

— Добре. Господа, имам впечатлението — моля да ме поправите, ако греша, — че президентът иска да прояви решителност в овладяването на настоящата криза.

— И да излезе от нея като победител — добави умаленият образ на Ав Линкълн.

— Именно. Което означава, че не се зае кой ще вади кестените от огъня. Стив, файловете с политиката ни са при теб.

Съветникът по въпросите на националната сигурност леко се извърна към монитора в кабинета си.

— Политиката ни на полуострова естествено е съобразена с договора с Юга. В този смисъл сме поели следните задължения: за стабилизирането на двете страни с политически средства, ядрено разоръжаване на Севера и спазване на договора за неразпространение на ядрено оръжие, поддържане на диалога Север-Юг, продължаване на историческата консултационна процедура с Япония и Китай, незабавно и пряко участие във всички инициативи, предприети от която и да е от двете страни с цел предотвратяване активната намеса на някоя трета страна — САЩ трябва да имат превес в събитията.

— С две думи — обобщи държавният секретар, — да сме навсякъде и във всичко.

Худ огледа лицата им едно по едно. Нямаше нужда да ги подканя да говорят — ако някой имаше какво да каже, щеше да го направи.

— Тогава стратегиите — предложи той. — Мел, какво трябва да бъде поведението ни според Комитета на началник-щабовете?

— Нямахме много време да се съвещаваме — поясни той и приглади с два пръста мустаците си. — Но с Ърни, Мел и Грег си поговорихме, преди да дойдеш в Белия дом, и всички сме на едно мнение. Независимо дали експлозията е официално одобрен акт или не, ще търсим решение по дипломатически път. КНДР ще получи уверенията ни за продължаване на двустранните разговори, увеличаване на търговския обмен и подкрепа на сегашния режим.

— Единственият проблем — намеси се русият, младолик директор на ЦРУ Грег Кид — е дали икономическите и политически придобивки ще бъдат достатъчни, за да ги възпрат от завладяване на чужда територия. Южна Корея за тях е като Светия Граал, особено за някои от генералите — може да не се задоволят с толкова малко. Пък и превземането на Юга ще им спести доста средства — програмата за ядрено въоръжаване сериозно подкопава тяхната икономика, а разходите им чувствително ще намалеят, ако не се притесняват от нашето присъствие в Южна Корея.

— Значи можем да се озовем в ситуация, в която за тях да се окаже по-удобно да водят конвенционална война, отколкото да участват в ядрената надпревара?

— Именно, Пол. Особено ако ще трябва да се състезават със САЩ.

— След като парите са толкова важен фактор — продължи Худ, — по кой начин можем да ги притиснем финансово?

— Заместник-държавният секретар разговаря в момента по телефона с японците, но ситуацията е деликатна. И двете Кореи хранят доста неприязнени чувства към тях заради зверствата по време на Втората световна война, но и Северът, и Югът поддържат търговски връзки с Япония. Ако не могат да останат настрани от конфликта, японците ще се постараят да поддържат нормални отношения и с двете страни.