Том Кланси: Оперативен център

Министърът на отбраната си сложи очилата за четене и се загледа в монитора. Проследи с пръст менюто и освети заглавието „Допълнение към бялата папка по отбраната“.

— Ако започне война и САЩ възприеме само подкрепяща роля, Южна Корея ще бъде победена от Северна в рамките на две до три седмици. Сами виждате какво е съотношението между Севера и АРК.

Худ разгледа цифрите. Те потвърждаваха думите на Колон за по-неизгодното положение на армията на Република Корея.

След няколко секунди Колон отново извика менюто и освети „Последни данни за Осма американска армия“.

— При втория вариант се намесват нашите сили на юг. Дори тогава нямаме преимущество.

Худ се зачете в новите данни.

— Единственият смисъл да се присъединим към южнокорейците на полесражението е в ролята на „спирачка“: дали Северна Корея наистина е готова да поведе война със САЩ?

— А ако само ги подкрепим, няма ли да постигнем същия ефект? — попита директорът на ЦРУ Кид.

— За съжаление — не. Ако Пхенян реши, че не ни стиска да се намесим, ще атакува Сеул, както Багдад нападна Кувейт, когато сметнаха, че само ще седим и ще гледаме.

— Обаче ние хубавичко ги изненадахме — измърмори Линкълн.

— А третият вариант е да нанесем изпреварващ удар, така ли? — намеси се президентът нетърпеливо.

— Именно — отвърна Колон. — Заедно със южнокорейците унищожаваме с конвенционални оръжия комуникационните центрове, снабдителните бази и заводите за преработка на уран. Ако предвижданията ни са верни, севернокорейците ще седнат на масата за преговори.

— А защо да не се обърнат към Китай и да не ни дадат отпор? — попита директорът на ЦРУ Кид.

— Понеже знаят — отвърна председателят на КНЩ Паркър, — че след съкращаването на помощите през 1968 в 1970 година се оказа, че дванадесет корейски и две американски дивизии не са в състояние да отбият евентуално севернокорейско нападение. Затова плановете ни за отбрана почти изцяло се основават на употреба на атомно оръжие на ранен етап.

— Информацията от нас ли е изтекла? — поинтересува се президентът.

— Не, господин президент. Прочели са го във военните ни списания. През 1974 година излезе статия за плановете ни за употреба на атомно оръжие срещу Северна Корея. Май че беше в „Тайм“ или „Ролинг Стоун“. Навярно го е направил някой противник на Никсън.

Кид се облегна назад.

— Това все още не означава, че няма да се обърнат към Китай и че Пекин няма да ги подкрепи с атомни оръжия.

— Убедени сме, че това няма да стане. — Колон се върна на менюто и освети „Възможност Китай“. — Мел, ТРЕНКОН е от твоя ресор…

— Да. — Независимо от добрата климатична инсталация в стаята, дребничкият председател на КНЩ се бе изпотил. — Разработихме тренировъчен вариант на евентуален подобен конфликт преди години, след посещението на Джими Картър в Северна Корея при Ким Ир Сен. Като взехме предвид военната обстановка в Китай и психологическите характеристики на държавните му ръководители — предоставени ни от твоите хора, Пол, — открихме, че ако намалим ограниченията за търговски инвестиции в Китай и същевременно разрешим доставката на оръжия за антикитайските групировки в Непал през Индия, съществува много малка вероятност китайците да се намесят.

— Колко малка? — попита президентът.

— Осемдесет и седем процента възможност само да седят и да гледат.

— Ние получихме по-различен резултат в нашите предвиждания — намеси се Колон. — Агенцията за проучвания, анализ и моделиране дава около седемдесет процента. Но АПАМ не разполагаше с последните психологически характеристики, така че съм склонен да се съглася с Мел.