П. Удхаус: Гафовете на Арчи

— Естествено — отвърна господин Брустър. — Моите служители са безкрайно честни.

— Но аз исках да ги почистят, дявол да го вземе!

— В сутерена има салон за лъскане на обувки. В „Космополис“ обувки, оставени пред вратата, не се почистват.

— В такъв случай мисля, че „Космополис“ е един скапан дървеняшки хотел!

След последните думи на Арчи цялата телесна конструкция на господин Брустър се разтърси от силна конвулсия. Беше му нанесена непростима обида. Ако изкажете съмнения относно благородния произход на господин Брустър или дори стигнете по-далеч — поваляйки го с юмрук на земята, и се разходите по лицето му с подковани обуща, вие пак няма да затворите всички пътища към едно по-нататъшно мирно урегулиране на отношенията. Но изявление от калибъра на гореупоменатото е незабавен сигнал за начало на военни действия.

— В такъв случай — изрече той сумтейки — трябва да ви помоля да освободите стаята си.

— Тъкмо това смятах да направя! — изцвили победоносно Арчи. — Няма да остана и една секунда повече на това отвратително място.

Господин Брустър се завъртя на пети и се отдалечи с бързи стъпки, а Арчи се обърна към служителя на рецепцията, за да уреди сметката си. Така или иначе, той възнамеряваше да напусне хотела тази сутрин, но беше скрил това от противника си, за да засили драматичния ефект на своята ария на Възмущението. Едно от писмата с препоръки, които беше донесъл от Англия, му беше спечелило покана за на прием, организиран от госпожа ван Тюйл в дома й в Маями, и той беше решил незабавно да замине за там.

— Е — мислеше си Арчи на път към гарата, — едно нещо поне е сигурно. Никога вече няма да стъпя в онзи гнусен хотел!

Но на този свят, би казал някой белобрад мъдрец, няма нищо сигурно.

Господин Даниъл Брустър седеше в луксозния си апартамент в „Космополис“, наслаждавайки се на ароматна пура и на разговорката със стария си приятел професор Бинстед. Някой непознат, който само е срещал господин Брустър във фоайето на хотела, би бил изненадан от наредбата на приемната му, защото в нея нямаше и следа от изисканата простота, присъща на собствената му външност. Обяснението обаче беше просто — Даниъл Брустър беше човек с хоби. Той беше онова, което неговият камериер Паркър наричаше „цинител“. Неговото познаване на Изкуството беше едно от нещата, които правеха „Космополис“ различен от едни и по-добър от други нюйоркски хотели. Даниъл Брустър сам беше избрал гоблените в ресторанта и всички картини, окачени в хотела. А свободното си време изцяло посвещаваше на събиране на предмети, които професор Бинстед, чийто вкусове покриваха същата област, би задигнал без ни най-малко угризение на съвестта, ако му се отдадеше съответната възможност.

Професорът, дребен мъж на средна възраст, чийто нос увенчаваха очила с рогови рамки, сновеше из стаята, оглеждайки последните придобивки на своя приятел с блеснал поглед. Ако ви се е случвало да засечете лъв, преследващ апетитна антилопа, навярно бихте открили близко сходство в израженията на упоменатия хищник и въпросния професор. В ъгъла Паркър — мрачен, мършав индивид — приготвяше за своя работодател и неговия гост непретенциозен обяд.

— Брустър — викна професор Бинстед, заковавайки спирачки пред камината.

Господин Брустър отвърна с приветлив поглед на повика. Днес той беше в особено ведро настроение. Повече от две седмици бяха минали от описания в предишната глава скандал на Арчи, покъртил до основи душата му и той беше успял с невероятни усилия на волята да изличи от ума си драматичния сблъсък. Оттогава насам всичко беше тръгнало като по вода за господин Брустър, защото беше завършил уреждането на всички формалности около закупуването на парцел в центъра на града, върху който смяташе да изгради нов хотел. Господин Брустър обичаше да строи хотели. Той беше щастлив притежател на „Космополис“, първородния, и на една лятна база за отдих в планината, закупена миналата година, а в момента се забавляваше с идеята да отскочи до Лондон и да построи и там шедьовър на хотелиерското Изкуство. Но тази идея щеше да почака. Междувременно трябваше да се концентрира върху своята бъдеща рожба в центъра на града. Купуването на парцела му отне много грижи и време, но сега всичко беше зад гърба му.

— Да? — пожела да узнае той предмета на интереса на своя гост.

Професор Бинстед беше взел в ръка малка китайска фигурка, с изключително фина изработка. Тя представляваше войник от предмонголския период, напредващ с копие срещу някакъв враг, който, съдейки по спокойното му изражение, беше по-дребен от самия него.