Том Кланси - Хаос

Остана до Стол, а Нанси се върна на креслото си. Нямаше щастлив вид и не се опитваше да крие това. Стол беше отвратен и също не се опитваше да го крие. Единствено Худ се стараеше да не показва чувствата си.

В момента, в който Елизабет се обади по вътрешната уредба да обяви, че се снижават за кацане в Тулуза, Худ небрежно взе лаптопа от Стол.

— Искаш да си поиграеш ли? — попита Стол.

— Да — отвърна Худ и набра върху екрана съобщение: „Мат, не говори. Свържи ме с Даръл.“

Стол го свърза, Худ бързо въведе персоналния си код, после написа: „Даръл, трябва ми всяка подробност, която можеш да измъкнеш от досието на германския заместник-министър на външните работи Рихард Хаузен. Провери данъчните архиви от седемдесетте години насам. Търси за работа в «Ербус» или за човек на Дюпре или Доминик от Тулуза. Също така ми трябват подробности от следвоенния живот и дейност на Максимилиан Хаузен от Луфтвафе. Обади ми се, щом откриеш нещо. Дай ми всичко, което си открил най-късно до 16:00 ваше време.“

После стана, отиде при Нанси, седна в креслото до нея и каза:

— Съжалявам, че те забърках в това.

— Кое „това“ имаш предвид? Тази малка разходка или целия вонящ, въшлив бизнес?

— Тази малка разходка — каза той. — Не трябваше да използвам…

— Всичко е наред — каза Нанси. — Ама наистина, Пол. На една голяма част от мен вече й е дошло до гуша да бяга и да зависи от „Demain“ и от целия този емигрантски живот, който съм принудена да водя. И не ме е страх от нищо.

Прииска му се да й каже, че наистина не бива да я е страх от нищо. Можеше точно толкова да гарантира съдбата й, колкото и да се закълне в предаността й. И докато самолетът се приземяваше на френска земя, му остана само да се надява, че тревогата, изписана на лицето й, е за нейното, а не за неговото бъдеще.

Четвъртък, 14:59

Вашингтон, окръг Колумбия

Съобщението на Худ беше прието от заместника на Маккъски Шари Джърмейн. Той го изпрати по електронната поща до персоналния компютър на Маккъски и до доктор Джон Бен от Центъра по бързо издирване на информация (ЦБИИ) към Оперативния център.

ЦБИИ представляваше само два малки, свързани помежду си офиса с двадесет и два компютъра, управлявани от двама оператори на три смени и надзиравани от Бен.

Екипът — Силвестър Нойман и Алфред Смит — се захвана за работа.

За да получи биографията на заместник-министъра на външните работи на Германия Рихард Хаузен и каквато и да било информация за баща му, Смит влезе в мрежата и задейства ПТФ — протоколи за трансфер на файлове, — за да извлече информация от ECRC Munich, Deutsche Elektronen Synchotron erman Elektro-Synchotron, DKFZ Heidelberg, Gesellschaft fur Wissenschaftliche Datenverarbeitung GmbH Konrad Zuse Zentrum fur Informationstechnik Konrad Zuse Center и Komprehensive TeX Archive Network Heidelberg. Нойман използва три компютъра, за да влезе в пространството на гофъра в Интернет и да получи достъп до информация от Deutsches Kilmarechenzentrum Hamburg EUnet Germany, германския информационен център към Интернет и ZIB, Berlin auf Ufer. С помощта на един подчинен на Мат Стол и заместник-помощник директора по операциите Грейди Рейнолдс те се вмъкнаха в данъчните, работните и образователните архиви на бившите ФРГ и ГДР.

Чрез офиса на Даръл Маккъски се свързаха по мрежата с ФБР, Интерпол и различни германски правителствени агенции: Bundeskriminalamt, или ВКА, германския еквивалент на ФБР; Bundeszollpolizei или Федералната митническа полиция; Landespolizei; Bundespostpolizei, Федералната пощенска полиция. Bundeszollpolizei и Bundespostpolizei често залавяха престъпници, успели да се промъкнат през другите им колеги.

Докато двамата помощници търсеха данни по определени думи и извличаха блокове информация за Хаузен, Бен ги събираше и сглобяваше в четивни и лесно разбираеми текстове. След като Худ бе поискал телефонно обаждане, щеше да му ги прочете. Все пак данните щяха да бъдат съхранени и записани върху твърд диск или разпечатани на принтер.

Четвъртък, 15:01

Вашингтон, окръг Колумбия

Всички запитвания от отдела на ЦБИИ получаваха автоматично работен номер и се кодираха по време от компютъра. Работните номера бяха винаги предхождани от една, две или три цифри, които идентифицираха индивида, направил запитването. Тъй като запитванията се правеха често от хора, изпаднали в опасни ситуации, началниците автоматично биваха известявани. Ако нещо се случеше с оперативния работник по време на изпълнението на мисията, те трябваше да пратят заместник, който да приключи операцията.

Когато Худ поиска данни от ЦБИИ, Майк Роджърс беше алармиран чрез звуков сигнал от компютъра си. Ако отсъстваше от стаята си, сигналът щеше да се повтаря всяка минута.