Том Кланси - Буферна зона

— Чудесно. Екипировката ти наред ли е?

— Да — отвърна Роджърс. — Има само едно нещо, от което се нуждая. Вероятно е същото, от което се нуждаеш и ти.

— Какво е то? — попита Огъст.

— Да открия копелето, което ни продаде, и да го накарам да съжалява.

Пол тъкмо разговаряше по телефона със сенатор Барбара Фокс, когато вътрешната линия иззвъня.

Сега, когато мисията беше отвъд възможността за отменяне, а политиката не можеше да попречи на стремежа към международна сигурност, Худ информира сенатора за положението на Ударния отряд и неговата задача. Преди няколко години самата Фокс беше загубила дъщеря си — тийнейджърка, при брутално убийство в Париж. Худ очакваше, че ще отвърне на думите му със състрадание и ще предостави подкрепата си на персонала му, който все още се намираше на бойното поле.

Тя не го направи. Направо побесня.

— Оперативният център пое твърде голяма отговорност с тази операция — обвини го жената. — Останалите разузнавателни агенции трябваше да се включат в много по-голяма степен.

— Сенаторе, както казах на Конгресния комитет, кризата изискваше незабавни действия — изтъкна Худ. — Заявих, че ще включим НРС и АНС дотолкова, доколкото времето и ресурсите позволяват. По онова време нямахте никакви възражения.

— Вие не описахте ясно спецификата на опасността — отвърна тя, — а само сериозността на заплахата.

— Не знаехме каква е спецификата, докато не се озовахме в центъра на действието.

— Именно това исках да изтъкна. Изпратили сте ресурси в тази ситуация без адекватно разузнаване. И като казвам адекватно, имам предвид точното значение на думата, господин Худ.

Вътрешната линия отново иззвъня.

— Желаете ли да изтегля останалите сили? — попита Худ. По дяволите, помисли си той. Ако сенаторът ще критикува преценката му, най-добре ще е да остави цялата мисия в нейни ръце.

— Съществува ли друг начин за разрешаване на кризата? — попита тя.

— Поне ние не можем да предложим такъв — отвърна Худ.

— Значи сме вързани с вашия измислен сценарий — каза сенаторът.

Естествено, помисли си Худ. Сега вече сенаторът се намираше в изгодна позиция. Ако планът проработеше, тя щеше да обере лаврите за включването на Конгресния комитет в мисията и за спасяването на останалите бойци от Ударния отряд, както и на милиони пакистанци и индийци. Ако мисията не успееше, Худ щеше да поеме големия удар. Това не беше първата криза, през която минаваха двамата заедно. Но беше първата от подобна величина и с толкова висок залог. Худ беше разочарован, че вместо решение тя търсеше жертвено агне.

Или може би самият той търсеше кого да обвини, помисли си Худ. Ами ако сенаторът беше права? Ами ако той беше предприел тази операция само защото Ударният отряд така или иначе се беше запътил натам и защото в началото нещата изглеждаха сравнително безопасни? Може би трябваше да прекрати мисията още щом разбра колко рискован ще бъде самият парашутен скок. Може би се беше превърнал в затворник на тиктакащия часовник, вместо на нещата, които знаеше със сигурност.

Вътрешната линия иззвъня за трети път.

Преди години Чад Малкълм, излизащият в пенсия кмет на Лос Анджелис, беше дал на Худ един от най-добрите съвети. Малкълм му беше казал, че един добър лидер приема информацията, смила я и реагира според усещането в стомаха си. „Точно като човешкото тяло“, беше казал кметът. „Влиза от горе и излиза от долу. Това е единственият естествен начин.“

Сенатор Фокс съобщи на Худ, че Конгресният комитет ще обсъди „фиаското“ на спешно свикана среща. Худ нямаше какво да добави. Той затвори телефона и пое обаждането по вътрешната линия.

— Да?

— Пол, открихме го — каза Хърбърт. — Брет се свърза и говори с Майк.

— Той добре ли е? — попита Худ.

— Напълно. Приземил се е в долината в подножието на платото.

— Благодаря ти, Боб. — Худ имаше желание да изкрещи или да заплаче, или най-вероятно и двете едновременно. Позволи си дълбока въздишка и усмивка на облекчение.

— Докато те чаках да вдигнеш телефона, се обадих на Вийнс — продължи Хърбърт. — Поръчах му вместо да търси Майк, да разбере дали групата наистина се е разцепила. Разгледах внимателно моята карта и открих една точка, която би била идеална за разделянето на пакистанците. Намира се между мястото, на което Фрайдей се присъедини към групата, и настоящото местонахождение на полковник Огъст. Ако едната част се е запътила право към Пакистан, разстоянието до там е съвсем късо — не повече от девет-десет мили. Разбира се, ще се изправят срещу две бариери — контролираната зона и глетчера Сиячин. Но ако индийските войници от буферната зона са били изпратени за издирване на терористите, границата би трябвало да е сравнително чиста.