Том Кланси - Буферна зона

С помощта на очила за нощно виждане и електрически фенерчета индийският отряд приготвяше екипировката за изкачване. Войниците бяха доловили слаби топлинни сигнали отгоре и знаеха, че врагът чака там. За съжаление обходните полети нямаше да им помогнат. Суровите снежни бури правеха видимостта и навигацията трудни. Бомбардирането напосоки също не даваше гаранция, че ще спре групата. Наоколо имаше много пещери, в които бегълците да се скрият. Освен това в предпланините и в някои от по-високите пещери живееха свещени отшелнически религиозни секти и планински племена. Последното нещо, което всяка от страните желаеше, беше унищожението на домовете и храмовете на тези неутрални хора. Това щеше да подтикне и тях, и международните им поддръжници към политическа или военна активност.

Индийските войници бяха преполовили подготовката за изкачването, когато майор Пюри получи изненадващо радиокомюнике. По-рано същия ден от хеликоптер, който извършвал рутинна патрулна обиколка, докладвали, че са открили останките на летателен апарат в долината Мангала. Но мястото било твърде тясно и хеликоптерът не могъл да се спусне, за да потърси евентуални оцелели. Майор Пюри изпрати отряд от четирима да разследват случая. Преди два часа войниците бяха съобщили, че става дума за паднал хеликоптер. Приличаше на Ка-25. Но машината беше толкова силно обгоряла, че не можеше да се твърди със сигурност. Пюри се обади в комуникационния център на Трета база. Оттам направиха проверка в министерството на авиацията. В района не бяха изпращани хеликоптери на специални мисии.

Тъй като хеликоптерът беше паднал в тясна долина, спасителните екипи щяха да бъдат изпратени чак на следващия ден. Парашутните скокове през нощта бяха твърде рисковани, а и по всичко личеше, че оцелели няма.

Един час по-късно отрядът на Пюри се натъкна на останките на десет американски парашутисти. Пюри предаде информацията на министъра на отбраната. Министърът отвърна, че ще задържи разпространяването на това сведение, докато терористите не бъдат заловени. Вече беше изработил сценарий, в който, за огромно съжаление, войниците на Пюри бяха объркали американците с пакистанци и ги бяха елиминирали.

Индийският разузнавателен екип беше изненадан от онова, което откри върху тялото на един от американците. Войникът, чернокожа жена, висеше на парашута си, който се беше закачил на скална издатина. На колана й имаше радио. От време на време червената лампичка просветваше. Някой от комуникационната верига се опитваше да се свърже с нея или с друг член на тази верига. Това означаваше, че не всички войници са били убити. За съжаление индийците не можеха да го потвърдят. От радиото се носеше единствено пращене.

Пюри очакваше да намери тези войници на скалите горе, заедно с пакистанците. Но екипът в долината Мангала беше използвал инфрачервени бинокли, за да сканира района. Техният сценарий беше различен.

— Засичаме силен източник на топлина на няколко мили североизточно — докладва сержант Балия, водачът на разузнавателния екип. — На глетчера има единичен топлинен източник.

— Може да са някои от местните хора — каза Пюри.

По горните хълмове на планинската верига, които обграждаха глетчера, живееха няколко групи планинци. Те често ловуваха през нощта, когато дребният дивеч и по-едрите газели се прибираха в своите дупки и бърлоги. Освен това използваха прикритието на мрака, за да поставят капани за хищниците, които излизаха на лов в ранната утрин. Планинците не ядяха месото на вълците и лисиците, но използваха кожите им за облекло. Капаните също така възпрепятстваха разрастването на броя на животните, което щеше да доведе до унищожаването на плячката в района.

— Доста на запад е, за да са те — отбеляза Балия. — Пък и факлите им щяха да причинят по-силен топлинен сигнал. Чудя се дали не са някои от американците. Ако екипировката им е била повредена при скока, може да са напалили лагерен огън.

— Колко са тези „няколко мили“? — попита Пюри.

— Приблизително четири — отвърна Балия. — Само не мога да разбера защо американците са напуснали долината. Атмосферните условия там са много по-умерени. Едва ли не са забелязали леда по върховете.

— Оцелелите може да са открили останките на хеликоптера и да са очаквали подкрепления. Продължили са напред — предположи Пюри.

— Но в такъв случай защо са оставили радиото? — продължи да разсъждава гласно сержантът. — Можели са лесно да го свалят. И тогава никой нямаше да узнае, че има оцелели.