Том Кланси - Дъга Шест

Еди Прайс запали лулата си и пак огледа зданието. Не беше толкова голямо, колкото двореца Кенсингтън, но бе по-красиво. Тази мисъл го смути. Беше нещо, което бяха обсъждали, докато служеше в СВС. Какво би станало, ако терористи — обикновено мислеха за ирландските ИРА или ИНЛА 22 22 Irish National Liberation Army — Ирландска националноосвободителна армия. — Б. пр. — нападнеха кралските резиденции… или Уестминстърския палат? По едно или друго време в СВС бяха обсъждали всички въпросни сгради просто за да имат представа за разположението, за системите за сигурност и за свързаните с тях проблеми — особено след като онзи ненормалник през 80-те беше успял да проникне в Бъкингамския дворец и да стигне необезпокояван до спалнята на самата кралица! Още го побиваха ледени тръпки от това.

— Адски кошмарно е вътре, Динг — отрони Прайс.

— Сто на сто. Дървени подове, които сигурно скърцат, и твърде много места, където лошите могат да се скатаят и да стрелят по нас. Ако имахме хеликоптер…

Но нямаха хеликоптер. Виж, това трябваше да се обсъди с Кларк. ДЪГА не беше обмислена добре и изцяло. Твърде много прибързаност по твърде много въпроси. И то не толкова хеликоптер, колкото добри пилоти, обучени да боравят с повече от една машина, защото когато излезеха на терена, не можеше да се предвиди какви машини използва страната домакин.

— Докторе? — подвикна Чавес.

Белоу се приближи.

— Кажи, Динг?

— Започвам да си мисля дали да не ги пуснем навън, да се приближим до хеликоптера зад къщата и да ги обезвредим, без да нахлуваме вътре.

— Малко е рано за това, нали? Чавес кимна.

— Да, рано е, но не искаме да загубим заложник, а падне ли нощта, ще трябва да приемем тази заплаха като сериозна. Ти го каза.

— Можем да го поотложим малко. Това е моя грижа, по телефона.

— Разбирам, но ако предприемем ход, искам той да е по тъмно. Това означава тази нощ. Не мисля, че ще ги убедиш да се предадат, освен ако не планираш нещо друго…

— Възможно е, но едва ли — съгласи се Белоу. Не беше убеден дори когато спомена за отлагането на среднощното убийство.

— Трябва да видим и какво може да направи Нунън.

— Тук съм — каза Нунън. — Трудна работа.

— Можеш ли да го направиш?

— Мога евентуално да се приближа до сградата, без да ме забележат, но там има над сто прозореца, а как по дяволите бих могъл да се кача до тези на втория и третия етаж? Освен да висна от някой хеликоптер и да скоча на покрива… — А това означаваше хората от местната телевизия, които щяха да се появят толкова сигурно, колкото лешояди при умряла крава, да изключат камерите си и да ги държат изключени, което, от своя страна, означаваше да предупредят терористите, след като телевизионните репортери престанеха да показват интересната сграда. А и как щяха да пропуснат да забележат, че на девет метра над покрива прелита хеликоптер, и нямаше ли някой от тях да се качи на покрива?

— Започва да става сложно — отбеляза Чавес.

— Тъмно е и достатъчно студено за термалните устройства за наблюдение — подхвърли обнадеждаващо Нунън.

— Да. — Чавес вдигна микрофона на радиото си. — Екип, тук Водач, мини на термални. Повтарям, включи термалните. — После се обърна. — Какво ще кажеш за клетъчните телефони?

Нунън само сви рамене. Наоколо вече се бяха насъбрали около триста цивилни, далече зад имението на Остерман, контролирани от местната полиция, но повечето от тях също имаха видимост към къщата и ако един от тях разполагаше с клетъчен телефон и някой вътре — също, всичко, което трябваше да направи неизвестното лице отвън, беше да набере аверчетата си вътре и да им каже какво става. Чудесата на съвременните комуникации действаха двупосочно. Съществуваха над петстотин клетъчни честоти и ДЪГА нямаше оборудване за проследяването на всички. В никоя терористична или криминална акция до този момент не бяха използвали такава техника, доколкото им беше известно, но не беше възможно всички да са тъпи и да си остават тъпи, нали? Чавес отново погледна замъка и отново си помисли, че в случая ще се наложи да изкарат лошите навън, за да се справят добре. Проблемът беше, че не знаеше с колко лоши ще трябва да се оправя, а нямаше как да го разбере, без да използва наблюдателни устройства, за да събере допълнителна информация — което представляваше съмнително начинание предвид всички гореизказани съображения.

— Тим, отбележи си като се върнем, да решим въпроса е клетъчните телефони и радиостанции извън целта. Капитан Алтман!