Том Кланси - Дъга Шест

— Не, сър, няма. Предполагам, че разчитат на сателитна и радиокомуникация от това антенно съоръжение. — Той замълча. — Нещо друго да ви трябва?

— Не, благодаря.

— На ваше разположение съм. — Аналитикът излезе да вземе асансьора до офиса си в сутерена.

— Нещо научи ли? — попита Фоли. Той самият нищо не разбираше от тичане из джунглите, но знаеше, че Кларк е спец.

— Е, знаем къде са и знаем колко души са приблизително.

— Какво планираш, Джон?

— Още не съм сигурен — последва откровеният отговор.

Кларк не бе планирал нищо. Но беше започнал да мисли.

С-17 изтътна доста твърдо на пистата в базата на ВВС в Травис, Калифорния. Чавес и спътниците му бяха сериозно объркани от цялото това дълго пътуване, но разходката им отвън поне беше приятна — въздухът бе чист и прохладен. Чавес извади клетъчния си телефон и набра скоростно Херефорд, после научи, че Джон е в Лангли. Трябваше да изрови номера от паметта си, но след двадесетина секунди успя и го набра.

— Кабинетът на директора.

— Тук е Доминго Чавес, търся Джон Кларк.

— Изчакайте, моля — отвърна секретарката на протокола на Фоли.

— Къде сте в момента, Динг? — попита Джон, когато го свързаха.

— База ВВС Травис, северно от Фриско.

— На ВИП терминала трябва да ви чака един VC-20.

— Окей, тръгвам натам. Нямаме никаква екипировка, Джон. Тръгнахме от Австралия спешно.

— Ще накарам някой да се погрижи за това. Идвате тук, окей?

— Слушам, сър, мистър К — потвърди Динг.

— Вашият гост, как се казваше… Джиъринг?

— Точно. Нунън седя с него повечето време. Пропя като шибано канарче, Джон. Това нещо, дето са се канели да направят, искам да кажа, ако всичко това е истина…

— Знам, Динг. Скатаха се, между другото.

— Къде, знаеш ли?

— В Бразилия. Знаем точно къде са. Ал прехвърля екипа във Форт Браг. Ти отиваш в „Андрюс“ и там се организираме.

— Разбрано, Джон. Отивам да намеря самолета. Край.

На Нунън му се струваше странно, че пътува в един самолет със самопризнал се съучастник в опит за масово убийство, без лицето да е с белезници на ръцете, усмирителна риза или някакво друго средство за задържане. Но от практическа гледна точка, какво можеше да направи той и къде можеше да отиде? Възможно беше да отвори врата и да скочи, но според агента на ФБР Джиъринг нямаше вид на човек, склонен към самоубийство, а Нунън беше дяволски сигурен, че на този тип няма да му хрумне да похити самолета и да го насочи към Куба. Затова Тим Нунън само продължаваше да държи под око пленника, докато в същото време обмисляше обстоятелството, че е задържал тази отрепка на друг континент, в различен часови пояс и друго полукълбо, на противоположната страна на часовата мрежа. Самият той бе участвал в залавянето на Фуад Юнис в Източното Средиземноморие преди единадесет години, но смяташе, че за ФБР това бе може би най-близкият случай до този момент с арестуване на престъпник извън страната и връщането му у дома. Почти дванайсет хиляди мили. По дяволите. Цената на всичко това беше едно пътуване по въздуха, от което тялото му се беше съсипало и просто плачеше за малко раздвижване. Трябваше да предаде пленника си, когато пристигнеха във Вашингтон, но на кого и под чие попечителство?

— Окей — каза Кларк. — Те пристигат в „Андрюс“ след два часа, след което отиваме в „Поуп“ и там решаваме какво да правим.

— Явно вече имаш някакъв план, Джон — отбеляза Фоли. Той познаваше Кларк от достатъчно време, за да може да долови блясъка в очите му.

— Ед, този случай поверен ли ми е, или не? — попита Кларк.

— В рамките на разумното, Джон. Дай да се опитаме да не предизвикваме ядрена война или нещо подобно, нали?

— Ед, не разбираш ли, че това никога няма да стигне до съда? Ами ако Брайтлинг е наредил да унищожат всички физически доказателства? Не е трудно да се направи, нали? По дяволите, за какво си говорим с теб? Няколко буркана с биобоклуци и няколко компютърни записа. На пазара има програми, които ще ти изтрият автоматично всички файлове така, че нищо да не намериш от тях, нали?

— Прав си, но някой може да има разпечатки и един добър обиск…

— И какво ще се получи тогава? Глобална паника, когато хората разберат какво може да им причини една биокомпания, ако пожелае. Каква ще бъде ползата от това?

— Сложи вътре и един старши съветник на президента, нарушил мерките за сигурност. Боже мой, това никак няма да е добре за Джак, нали? — Фоли замълча. — Но ние не можем да убием тези хора, Джон! Каквито и да са, те са граждани на САЩ и имат права, нали?