Том Кланси - Дъга Шест

— Сглобявам добър материал — отвърна Дейвид и остави чая си на масата. — Но ще ми трябват двайсет дни, дори месец, за да окомплектовам необходимото ми оборудване.

— По-бързо — веднага реагира Кларк. Дейвид поклати глава.

— Не е възможно. Голяма част от електрониката може да се купи от рафта, както се казва, но някои от нещата, които ни трябват, ще се изработват по специална заявка. Поръчките са разпратени на ТРВ, Ай Ди Ай и „Маркони“. Но те не могат да вършат чудеса, дори за нас. Двайсет дни до месец за най-съществените елементи.

Динг спря — бяха пробягали пет километра за двадесет минути. Добро време, прецени той малко задъхан, но после се обърна и видя десетимата си бойци: бяха толкова свежи, колкото в началото. Един-двама се подхилваха иронично.

По дяволите!

Бяха стигнали до стрелбището, където бяха подредени мишените и оръжията. Чавес беше направил промяна в подбора на въоръжението. Самият той бе дългогодишен почитател на „Берета“ и беше решил, че хората му ще използват последния модел като лично оръжие плюс полуавтоматичния „Хеклер & Кох“ МР-10 — новата версия на прословутия МР-5, но зареждан с 10 мм пълнител на „Смит & Уесън“, разработен през 80-те години за американското ФБР. Без да каже нито дума, Динг вдигна оръжието си, надяна шумозаглушителните наушници и стреля. Пет дупки в главата. Но Дитер Вебер до него беше групирал изстрелите си в една проядена дупка, а Пади Конъли беше направил още по-малка — не повече от два сантиметра и половина, и все между очите на мишената, без да засяга самите очи. Като повечето американски стрелци, Чавес беше убеден, че европейците изобщо не разбират от пистолети, но очевидно не беше прав.

След това всички взеха Х&К с оптически мерници. Динг закрачи покрай огневата линия, наблюдавайки как се справят с мишените — повдигащи се стоманени плочки с размери и очертания на човешка глава. Задвижвани от въздух под налягане, те падаха веднага с металическо дрънчене. Спря до първи сержант Вега, който изпразни пълнителя си и се обърна.

— Казах ти, че са добри, Динг.

— От колко време са тук?

— О, около седмица. Свикнали са да бягат на осем километра — добави Хулио с усмивка. — Спомняш ли си летния лагер, на който бяхме в Колорадо?

Най-важното, помисли си Динг, беше тяхната стабилност, въпреки кроса, от който се очакваше да симулира стреса при истинска бойна ситуация. Но тези копелета тук бяха стабилни като бронзови статуи. Бивш взводен в Седма лекопехотна дивизия, навремето той беше един от най-жилавите и най-способни бойци в страната и тъкмо затова Джон Кларк го беше привлякъл на работа в Управлението… и тъкмо затова беше издаянил няколко напрегнати и трудни акции. Но отдавна не се беше чувствал толкова неподготвен и не във форма.

— Кой е най-силният? — попита той Вега.

— Вебер. Чувал съм някои неща за германското училище за планински десантници. Е, изглежда, са верни. Дитер не е съвсем човек. Добър в ръкопашна, добър с пистолет, адски добър с пушка и мисля, че би могъл: да надбяга и елен, ако му се наложи, и след това да го разкъса с голи ръце.

Да бъде наречен някой „добър“ в бойните умения от завършил школата за рейнджъри и школите за специални операции във Форт Враг не бе същото, като да го чуеш от някой тип в бара на ъгъла.

— А най-умният?

— Конъли. Всички от СВС са върхът. Ние американците ще трябва да им погоним топката. Но ще се справим — увери го Вега. — Недей да се потиш, Динг. Ще се изравниш с нас само след около седмица. Точно както стана в Колорадо.

Чавес не обичаше много да му се напомня за онази работа. Твърде много приятели беше изгубил сред планините на Колумбия в една задача, която собствената му страна така и не призна. Наблюдението как хората му приключиха предвидените за тренировката патрони му говореше много за самите тях. И да беше пропуснал някой от тях един изстрел, той не го забеляза. Всеки изстреля точно по сто патрона, стандартния дневен порцион за мъже, които изстрелваха по петстотин за работна седмица при рутинни тренировки, за разлика от по-пряко насоченото обучение. Което щеше да започне от утре.

— Окей — заключи Джон. — Ще имаме оперативка всяка сутрин в осем и петнадесет по текущи въпроси и по-официално всеки петък следобед. Освен това вратата на кабинета ми е винаги отворена — както и тази на дома ми. Ако ви потрябвам за нещо, имам телефон и в банята. А сега искам да изляза и да видя стрелците. Нещо друго? Добре. Заседанието е закрито.