Том Кланси - Мечката и драконът

— Е, това ще бъде безопасната част от мисията.

— Освен тази база в Аншан — каза Кирилин. — Ще прелетим на около двадесет километра от нея.

— Военновъздушните сили ще я ударят. Казаха ми, че ще използват изтребители „Стелт“ и „умни“ бомби. Ще перфорират пистите, преди да сме минали оттам.

— А, това е добра идея — отбеляза Кирилин.

— И на мен ми харесва — включи се Чавес. — Е, г-н К., май отново ще трябва да ставам войник. Доста време мина.

— Много забавно — каза Кларк. Да бе, да, да седиш в товарния отсек на някакъв хеликоптер и той да те откарва навътре в територията на индианците, където със сигурност има хора с пушки. Е, можеше да бъде и по-лошо. Добре че тръгваха на зазоряване и тъпанарите на пост щяха да дремят, освен ако шефът им не бе някакъв трън в задника.

„Каква ли е дисциплината в Народоосвободителната армия?“, зачуди се Джон. Може би доста стегната. Комунистическите режими не толерираха разговорите в задните редици.

— Как точно се предполага, че ще извадим тези ракети от строя? — попита Динг.

— Горивото постъпва в тях по десетсантиметрова тръба по две, ако трябва да бъдем точни, от цистерни, които са разположени до съответния силоз за пуск. Първо ще прекъснем шланговете — каза Кирилин. — После ще потърсим начин да влезем в самия силоз, за да повредим ракетата. Една обикновена ръчна граната ще свърши работа. Те са доста деликатни неща. Малко им трябва.

Генералът изглеждаше убеден в това, което каза.

— А ако бойната глава се задейства? — попита Динг.

Кирилин се засмя на този въпрос.

— Няма, Доминго Степанович. Процедурите за задействане при тези оръжия са доста усложнени от съображения за сигурност по очевидни причини. Самите силози не са замислени така, че да издържат на пряко нападение. Те са направени да устоят на ядрен удар, но не и на рота добре подготвени войници. Можеш да бъдеш сигурен в това.

„Надявам се да си прав, приятел“, помисли си Чавес.

— Изглежда, разбираш доста от тези неща, Юрий.

— Ваня, това е една от мисиите, които Спецназ е оттренирвала неведнъж. Ние, руснаците, от време на време се замисляме как можем да извадим тези ракети… как го казвахте вие? Да ги извадим от играта, да?

— Идеята съвсем не е лоша, Юрий. Това не е моят тип оръжие — каза Кларк.

Той наистина предпочиташе да убива от такова разстояние, че да може да вижда лицето на копелето. Човек трудно се отърсваше от старите навици, а в това отношение телескопичният мерник бе не по-лош от ножа. Всъщност — доста по-добър. Куршумът не кара хората да подскачат наоколо и да вдигат шум, както прави ножът през гърлото. Все пак смъртта трябваше да бъде причинявана индивидуално, не на цели градове. Този начин не бе достатъчно чист и не допускаше избирателност.

Чавес погледна към бойците от своята Втора група. Те не изглеждаха пренапрегнати, но добрият войник правеше всичко възможно, за да прикрие подобни чувства. Сред тях единствено Енрико Фалконе не бе професионален войник. Той беше ченге — от италианските карабинери, които представляваха нещо средно между военни и полицаи. Чавес отиде при него.

— Как си, Едра птица? — попита Динг.

— Доста напрегнато е, мисията имам предвид, нали? — отвърна с въпрос Фалконе.

— Може би. Човек никога не знае, докато не стигне там.

Италианецът сви рамене.

— Също като при задържането на мафиози. Понякога риташ вратата, а вътре няма нищо, само някакви мъже пият вино и играят карти. Друг път имат макинапистоли 69 69 Автомати. В оригинала на италиански. — Бел.прев. , но за да разбереш какъв е случаят, трябва да ритнеш вратата.

— Доста такива операции ли имаш?

— Осем — отговори Фалконе. — Обикновено съм първият, който влиза през вратата, защото стрелям най-добре. Има и други добри момчета в групата. Има добри момчета и в групата тук. Ще мине добре, Доминго. Напрегнат съм, да, но ще се оправя. Ще видиш — завърши италианският карабинер. Чавес го потупа по рамото и отиде при сержант-майор Прайс.

— Здрасти, Еди.

— Вече знаем ли какво точно ще правим?

— Почти. Прилича повече на работа за Пади — трябва да се вдигат разни неща във въздуха.

— Конъли е най-добрият спец по експлозивите, когото познавам — отбеляза Прайс. — Не му казвай това обаче. Достатъчно му се е завъртяла главата.

— А Фалконе?

— Еторе? — Прайс поклати глава. — Ще бъда много изненадан, ако направи и една грешна стъпка. Той е много добър, Динг, като шибана машина е — робот с пищов. Подобна увереност много рядко изневерява. Той прави нещата прекалено автоматично.