Том Кланси - Червеният заек

— Надявам се да му хареса там — каза съдия Мур в края на продължилото цял ден заседание с висшия състав.

— Артър, нашите братовчеди знаят какво е гостоприемство — отбеляза Джеймс Гриър. — Базил е добър учител.

Ритър си затрая. Този аматьор Райън се беше изложил прекалено на показ за служител на ЦРУ и дори още повече, откакто го взеха в дирекцията за разузнаване (ДР). Ако питаха Ритър, ДР се влачеше като опашката на кучето зад дирекцията за операции (ДО). Без съмнение Джим Гриър беше добър шпионин и с него се работеше лесно, но не беше оперативен агент, а за разлика от Конгреса, управлението се нуждаеше тъкмо от това. Добре, че поне Артър Мур го разбираше. Но ако на Капитолия някой само споменеше за „оперативен офицер от разузнаването“, народните представители, в чиито ръце бяха финансите, се дръпваха с отвращение, както Дракула от златното разпятие, и изричаха в един глас ау-у-у-у, след което започваха речите.

— Как смятате, докъде ще му позволят да отиде? — зачуди се на висок глас заместник-шефът на ДО.

— Базил ще гледа на него като на мой личен представител — отговори съдия Мур, като преди това се позамисли. — Всичко, което споделят с нас, ще споделят и с него.

— Ще се опитат да го използват, Артър — предупреди Ритър. — Ще пробват да измъкнат от Райън това-онова. Той не знае как да се пази.

— Боб, лично съм го инструктирал — съобщи Гриър. Заместник-шефът на ДО знаеше това, но Ритър притежаваше истински талант да се цупи, когато не станеше неговото. Какво ли беше да си майка на Боб? — Не подценявай хлапето, Боб. Умен е. Обзалагам се на вечеря с пържола, че ще измъкне от британците повече, отколкото те от него.

— Приемам баса — изсумтя заместник-директорът (на операциите).

— В „Снайдър“ — продължи да го подръчква заместник-шефът (на разузнаването).

Това беше любимият им ресторант с най-вкусните пържоли. Намираше се оттатък моста „Кий“ в Джорджтаун.

Съдия Артър Мур, директор на ЦРУ, се забавляваше, докато слушаше словесната им престрелка. Гриър знаеше как да накара Ритър да си подвие опашката и някак си Боб не можеше да измисли начин да се защити. Може би се дължеше на източния му говор. Тексасци като Боб Ритър (и като Артър Мур) смятаха, че превъзхождат всеки, който говори с носа си, особено около масата за карти или над бутилка бърбън. Съдията мислеше, че е над тези неща, но това не му пречеше да се забавлява.

— Добре, вечеря в „Снайдърс“ — Ритър подаде ръка.

Време беше директорът на ЦРУ да поеме контрола над заседанието.

— Сега, след като уредихме това, господа, да ви кажа, че президентът очаква да разбере от нас какво става в Полша.

Ритър не се стресна. Главният му агент във Варшава беше много печен, макар хората му да бяха малко — само трима оперативни, при това единият новобранец. Разполагаха обаче с превъзходен източник, внедрен в политическото ръководство, и с неколцина сред военните.

— Артър, те не са наясно. Не знаят как да се справят със „Солидарност“ — осведоми останалите заместник-директорът на операциите. — А и нещата се променят непрекъснато.

— Ще им се изясни, когато Москва им нареди какво да правят, Артър — съгласи се Гриър. — Но явно и Москва не знае.

Мур свали очилата си и потърка очи.

— Да, не знаят какво да правят, когато някой ги заплаши открито. Джо Сталин щеше да изпозастреля всеки, който му се изпречи на пътя, но на сегашната пасмина не й стиска и слава на Господа за това.

— Правилото им за колективизъм ги издава, че са пълни страхливци, а и Брежнев не е способен да ги поведе. Чувам, че го придружавали дори до тоалетната.

Това беше малко преувеличено, но на Ритър му допадаше, че съветското ръководство става мекушаво.

— Какво съобщава КАРДИНАЛА? — попита Мур, имайки предвид най-важния агент на ЦРУ в самия Кремъл, личния помощник на министъра на отбраната Дмитрий Фьодорович Устинов. Името му беше Михаил Семьонович Филитов, но с изключение на неколцина души в ЦРУ, за останалите той беше просто КАРДИНАЛА.

— Той казва, че Устинов е изгубил надежда Политбюро да измисли нещо полезно, докато нямат лидер, способен да ги ръководи. Леонид си отива. Всеки го знае, дори човекът от улицата. Не можеш да преправиш кадрите по телевизията, нали?

— Колко мислите, че му остава?

Всички вдигнаха рамене, след като Гриър зададе въпроса.

— Докторите, с които говорих, казват, че може да се гътне още утре, а може да се влачи още няколко години. Забелязват леки симптоми на Алцхаймер, но все още леки. Иначе страда от прогресираща сърдечно-съдова миопатия, изострена от начална форма на алкохолизъм.