Дан Браун - Шестото клеймо

— Позволете да ви представя известния специалист по въпросите на Ватикана от университета „Де Пол“ в Чикаго доктор Джоузеф Ванек.

Макри се колебаеше. Този човек не бе маниак — тя дори беше чувала за него.

— Доктор Ванек — каза Глик. — Вие разполагате с поразителни сведения за снощния конклав. Бихте ли ги споделили с нас?

— С удоволствие — отвърна Ванек. — След такава нощ на изненади трудно можем да си представим, че са останали още… и все пак… — Той замълча.

Глик се усмихна.

— И все пак в цялата тази история има нещо странно.

Ванек кимна.

— Да. Колкото и озадачаващо да звучи, според мен колегията на кардиналите неволно е избрала двама папи.

Макри за малко да изпусне камерата. Глик лукаво се усмихна.

— Двама папи, казвате?

Ученият отново кимна.

— Да. Първо трябва да подчертая, че цял живот изучавам законите за избор на папа. Правилата за провеждане на конклав са изключително сложни и много от тях днес са забравени или не се спазват, тъй като са остарели. Дори главният електор сигурно не знае онова, което ще ви разкрия. Въпреки това… според забравените древни закони, изложени в Romano Pontifici Eligendo 85 85 Закон за избор на римски папа (лат.). — Б. пр. номер шейсет и три… гласуването не е единственият начин, о който може да се избере папа. Има и друг, по-божествен. Нарича се „акламация чрез адорация“. — Професорът аправи драматична пауза. — И снощи се случи точно това.

Глик унесено наблюдаваше госта си.

— Продължавайте, моля.

— Както си спомняте, когато шамбеланът Карло Вентреска стоеше на покрива на базиликата, всички кардинали долу едновременно започнаха да скандират името му.

— Да, спомням си.

— Като имаме предвид това, позволете ми да цитирам дословно древните закони за избора. — Американецът извади някакви листове от джоба си, прокашля се и започна да чете. — „Изборът чрез адорация става, когато… всички кардинали, сякаш вдъхновени от Светия Дух, свободно и спонтанно, единодушно и гласно, извикат името на избраника.“

Глик се усмихна.

— Значи искате да кажете, че когато снощи заедно са скандирали името на Карло Вентреска, кардиналите всъщност са го избрали за папа?

— Точно така. Нещо повече, законът посочва, че изборът чрез адорация има по-голяма сила от изискванията за избираемост на кардинала и позволява да бъде избран какъвто и да е духовник — обикновен свещеник, епископ или кардинал. Така че, както виждате, чрез тази процедура шамбеланът имаше право да бъде избран за папа. — Доктор Ванек погледна право към камерата. — Фактите са следните… снощи Карло Вентреска беше избран за папа. Той управлява малко под седемнайсет минути. И ако чудотворно не се беше възнесъл в огнен стълб, сега щеше да е погребан във ватиканските подземия при другите папи.

— Благодаря ви, доктор Ванек. — Глик с дяволито намигване се обърна към Макри. — Изключително интересно…

Високо на стъпалата на римския Колизей Витория се засмя и му извика:

— Побързай, Робърт! Знаех си, че трябва да се омъжа за някой по-млад! — Усмивката й беше вълшебна.

Той се мъчеше да не изостава, ала краката му се бяха вкаменили.

— Почакай. Моля те…

Главата му се пръскаше.

Робърт Лангдън се събуди.

Мрак.

Дълго лежа неподвижно в чуждата мекота на леглото, без да си спомни къде се намира. Възглавниците бяха пухени и огромни. Ухаеше на сушени ароматни листа. Двукрила стъклена врата в отсрещния край на стаята водеше към разкошен балкон, където подухваше приятен ветрец под сегиз-тогиз скриващата се зад облаците луна. Опита се да се сети как се е озовал тук… и къде е всъщност.

В паметта му се понесоха сюрреални образи…

Клада от мистичен огън… ангел, материализирал се от тълпата… нейната мека ръка стиска неговата и го повежда в нощта… води изтощеното му, измъчено тяло по улиците… води го тук… в този апартамент… полузаспал го натиква под горещия душ… довежда го до това легло… и бди над него, докато той заспива.

В сумрака видя второ легло. Завивките бяха разхвърляни, ала леглото бе празно. От съседното помещение се чуваше плискане на вода.

Докато гледаше леглото на Витория, той видя избродирания на възглавницата герб. ХОТЕЛ „БЕРНИНИ“. Усмихна се. Витория беше направила добър избор. Европейски разкош, изглед към Тритона на Бернини… в цял Рим нямаше по-подходящ хотел.

Чу чукане и разбра какво го е събудило. Някой хлопаше на вратата. Все по-силно.