Дан Браун - Изгубеният символ

Стъпилите на тази основа изследвания на Катрин Соломон бяха продължили напред и доказаха, че „фокусираната мисъл“ влияе буквално върху всичко — върху скоростта на растеж на растенията, върху посоката, в която плуват рибите в аквариума, върху начина, по който се делят клетките в петри, върху синхронизирането на независими автоматични системи и химическите реакции в човешкото тяло. Умът променяше дори кристалната структура на новообразуващо се твърдо тяло — тя беше създала прелестно симетрични ледени кристали, като пращаше нежни мисли към чаша с постепенно замръзваща вода. Колкото и невероятно да звучеше, обратното също беше вярно. Когато прати към водата негативни мисли, ледените кристали замръзнаха в хаотични, начупени форми.

„Човешката мисъл буквално може да преобразява физическия свят“.

Колкото по-смели ставаха експериментите на Катрин, толкова по-смайващи резултати получаваше. Работата й в тази лаборатория доказваше извън всякакво съмнение, че „господството на разума над материята“ не е просто някаква си спиритуалистична мантра за самопомощ. Умът притежаваше способността да променя състоянието на самата материя. Нещо повече, той можеше да подтиква физическия свят да се движи в конкретна посока.

„Ние сме господари на нашата вселена“.

Катрин беше установила, че самите елементарни частици се появяват и престават да съществуват единствено заради нейното намерение да ги наблюдава. Хайзенберг още преди десетилетия бе загатнал за този факт, който сега се превръщаше във фундаментален принцип на ноетичната наука. По думите на Лин Мактагарт, „Живият разум по някакъв начин е онова влияние, което превръща възможността за нещо в нещо реално. Най-същественият елемент в създаването на нашата вселена е разумът, който го наблюдава“.

Най-удивителната страна от работата на Катрин обаче беше откритието, че способността на ума да въздейства върху физическия свят може да се развива чрез практика. Намерението представляваше усвояващо се умение. Подобно на медитацията, овладяването на истинската сила на „мисълта“ изискваше упражнения. Нещо повече — някои хора се раждаха по-умели от други. И през вековете неколцина бяха станали истински майстори.

„Това е липсващото звено между модерната наука и древния мистицизъм“.

Беше го научила от брат си и сега, когато мислите й отново се насочиха към него, я обзе още по-силна тревога. Тя отиде в библиотеката и надникна вътре. Никой.

Това помещение беше малка читалня — две кресла, дървена маса, два лампиона и махагонови лавици, побиращи около петстотин тома. Катрин и Питър бяха донесли тук любимите си книги — публикации във всякакви области, от физика на елементарните частици до древен мистицизъм. Колекцията им постепенно се превърна в еклектична смесица от ново и старо… супермодерно и историческо. Повечето книги на Катрин носеха заглавия от рода на „Квантов разум“, „Новата физика“ и „Принципи на невробиологията“. Тези на брат й носеха по-стари, по-езотерични наименования — „Кибалион“, „Зохар“, „Танцуващите майстори на Ву Ли“ и превод на шумерски плочки от Британския музей.

„Ключът към нашето научно бъдеще е скрит в миналото ни“ — често казваше Питър. Отдал живота си на историята, естествените науки и мистицизма, той пръв насърчи Катрин да разшири естественонаучното си университетско образование със знания за ранната херметическа философия. Тя беше едва деветнайсетгодишна, когато брат й запали интереса й към връзката между модерната наука и древния мистицизъм.

— Я ми кажи, Кейт, какви книги по теоретична физика четат днес студентите в Йейл? — попита я брат й, когато се беше прибрала у дома за ваканцията през втората година от следването си.

Бяха в преливащата им от книги семейна библиотека и Катрин изрецитира дългия списък със задължителна литература.

— Внушително. — Питър цъкна с език. — Айнщайн, Бор и Хокинг са съвременни гении. Не четете ли обаче нещо по-старо?

Тя се почеса по главата.

— Нещо като… Нютон ли имаш предвид?

Брат й се усмихна.

— Давай нататък. — Двайсет и седем годишният Питър вече имаше изградена репутация в научния свят и двамата обожаваха тези шеговити интелектуални двубои.

„По-старо от Нютон? — Главата й се напълни с далечни имена като Птолемей, Питагор и Хермес Трисмегист. — Днес никой не чете такива неща“.

Брат й прокара показалец по дългата лавица с напукани кожени подвързии и прашни стари томове.