Дан Браун - Изгубеният символ

„Нейните проучвания ще разбулят истинската природа на всички неща“.

Столетия наред „най-големите умове“ на земята бяха пренебрегвали древните науки, бяха ги подигравали като суеверия на невежи и вместо това се бяха въоръжавали със самодоволен скептицизъм и смайващи нови технологии — уреди, които само ги бяха отдалечавали от истината. „Технологиите на всяко следващо поколение опровергават откритията на предишното“. И така бе продължавало през вековете. Колкото повече научаваше човек, толкова повече осъзнаваше колко малко знае.

В продължение на хилядолетия човечеството беше блуждало в мрака… ала сега, както гласеше пророчеството, щеше да настъпи промяна. След като се бяха скитали като слепци в историята, хората бяха стигнали до кръстопът. Този миг беше предсказан отдавна от древните текстове, от прастарите календари и даже от самите звезди. Датата беше съвсем конкретна и неумолимо се приближаваше. Щеше да я предшества мощен взрив на познание… блясък, който щеше да освети мрака и да даде на човечеството последен шанс да избегне бездната и да поеме по пътя на мъдростта.

„Аз съм тук, за да угася светлината — помисли Малах. — Това е моята роля“.

Съдбата го беше свързала с Питър и Катрин Соломон. Откритията на Катрин в ЦПСМ рискуваха да отворят шлюзовете на ново мислене, да поставят началото на нов Ренесанс. Ако бъдеха публикувани, те щяха да се превърнат в катализатор, който да вдъхнови човечеството да преоткрие изгубеното знание и така да придобие невъобразимо могъщество.

„Катрин е предопределена да запали този факел.

Аз съм предопределен да го стъпча“.

В пълния мрак на модула Катрин Соломон с опипване намери облицованата с олово външна врата на лабораторията, отвори я и се втурна в малкото преддверие. Пътуването през бездната й отне само деветдесет секунди и все пак сърцето й туптеше бясно. „Би трябвало за три години да съм свикнала“. Винаги изпитваше облекчение, когато напускаше чернотата на Модул 5 и влизаше в това чисто, добре осветено помещение.

„Кубът“ представляваше голяма кутия без прозорци. Вътрешните стени и таванът бяха изцяло покрити със здрава мрежа от изолирани с олово титанови влакна, което оставяше впечатление за гигантска клетка в бетонна обвивка. Помещението беше разделено с матирани плексигласови плоскости на отделни сектори — лаборатория, контролна зала, машинно отделение, тоалетна и малка научна библиотека.

Катрин енергично влезе в главната лаборатория. В светлото стерилно работно помещение лъщяха модерни измервателни уреди: двоен електроенцефалограф, фемтосекунден гребен, магнитооптичен капан и генератори на случайни събития.

Въпреки че ноетичната наука използваше свръхмодерна технология, самите открития бяха много по-мистични от студените машини, с чиято помощ се стигаше до тях. С получаването на поразителни нови данни, магията и митовете бързо се превръщаха в действителност и всичко това потвърждаваше изходната идеология на ноетиката за неизползвания потенциал на човешкия ум.

Началната теза изглеждаше съвсем проста: ние едва докосваме повърхността на умствените и духовните си възможности.

Експериментите в Института за ноетични науки (ИНН) в Калифорния и Принстънската лаборатория за изследване на инженерни аномалии (ПЛИИА) категорично доказваха, че ако бъде съответно фокусирана, човешката мисъл притежава способността да въздейства върху физическата маса и да я променя. Тези експерименти не бяха забавни трикове като „огъване на лъжици“, а стриктно контролирани проучвания, които без изключение стигаха до еднакъв резултат: независимо дали го знаем, нашите мисли всъщност взаимодействат с физическия свят и водят до промени чак на субатомно равнище.

„Разумът господства над материята“.

В часовете след ужасяващите събития на 11 септември 2001-ва ноетичната наука извърши квантов скок напред. Четирима учени установиха, че когато уплашеният свят се обедини и съсредоточи в общата си скръб от тази трагедия, данните на трийсет и седем различни генератора на случайни събития по цялата земя изведнъж стават много по-малко случайни. Единството на това общо преживяване, сливането на милиони умове, някак си повлия върху произволната функция на тези машини, организира техните данни и въведе ред в хаоса.

Това поразително откритие като че ли намираше аналог в древната вяра в „космически разум“ — гигантско сливане на човешки намерения, способно реално да взаимодейства с физическата материя. Проучванията на масовите медитации и молитви с помощта на генератори на случайни събития неотдавна бяха дали подобни резултати и залегнаха в основата на твърдението, че човешкият разум, както го описваше ноетистката Лин Мактагарт, е субстанция, съществуваща извън границите на тялото… сложно организирана енергия, способна да променя физическия свят. Катрин остана очарована от книгата на Мактагарт „Експериментът с намерението“ 6 6 Издание на „Бард“, 2009 — Б.ред. и нейното глобално проучване, базирано в интернет — theintentionexperiment.com, — целящо да определи как влияе върху света човешкото намерение. Интереса й бяха привлекли още няколко прогресивни публикации.