Дан Браун - Изгубеният символ

— Каза ли защо?

Тя се подсмихна и поклати глава.

— Знаеш го Питър и неговите тайни.

— Но…

— Ще се видим след малко.

И се отдалечи.

Лангдън въздъхна. Имаше чувството, че е научил достатъчно тайни за една нощ. Оставаха много въпроси, естествено, например Масонската пирамида и Изгубеното слово, ала усещаше, че дори да съществуват, отговорите не са за него. „Не и ако не съм масон“.

Събра последните си сили и тръгна към масонската библиотека.

Питър седеше съвсем сам. На масата пред него Лангдън видя каменната пирамида.

— Робърт? — Приятелят му се усмихна и му махна да влезе. — Бих искал да разменим няколко думи.

Лангдън успя да се ухили.

— Да, чувам, че си изгубил една.

Библиотеката в Дома на Храма беше най-старата обществена читалня във Вашингтон. На елегантните лавици имаше над четвърт милион тома, сред които рядък екземпляр от „Ахиман Резон, тайните на един подготвен брат“. Освен това тук бяха изложени безценни масонски накити, ритуални предмети и дори книга, ръчно отпечатана от Бенджамин Франклин.

Малцина обаче изобщо обръщаха внимание на любимото съкровище на Лангдън в тази библиотека.

„Илюзията“.

Соломон отдавна му беше показал, че от определен ъгъл читателската маса и златната настолна лампа създават специфична оптична илюзия… за пирамида и блестящ златен пирамидион. Според Питър илюзията винаги му напомняла, че тайните на масонството са напълно видими за абсолютно всеки, ако ги гледа в нужната перспектива.

Тази нощ обаче тайните на масонството се бяха материализирали по най-явен начин. В момента Лангдън седеше срещу почитаемия майстор Питър Соломон и Масонската пирамида.

Питър се усмихваше.

— „Думата“, за която спомена, Робърт, не е легенда. Тя е реалност.

Професорът го зяпна.

— Но… не разбирам. Как е възможно?

— Какво ти е толкова трудно да приемеш?

„Всичко!“, искаше да отговори Лангдън, докато търсеше в очите на стария си приятел някакъв намек за здрав разум.

— Значи вярваш, че Изгубеното слово съществува… и притежава някаква сила, така ли?

— Огромна сила — отвърна Соломон. — То притежава способността да преобрази човечеството, като отключи Древните тайни.

— Някаква си дума? — предизвика го Робърт. — Питър, не мога да повярвам, че една дума…

— Ще повярваш — спокойно заяви масонът.

Лангдън го гледаше мълчаливо.

— Както знаеш — продължи Соломон, изправи се и закрачи около масата, — отдавна е предсказано, че ще настъпи ден, когато Изгубеното слово ще бъде намерено… ден, когато то ще бъде извадено на бял свят… и човечеството пак ще има достъп до неговата забравена сила.

Ученият си спомни лекцията на Питър за Апокалипсиса. Макар много хора грешно да тълкуваха тази дума като катастрофален край на света, тя буквално означаваше „разбулване“ — предреченото от древните разкриване на велика мъдрост. „Настъпващата ера на просвещение“. Въпреки това не можеше да си представи, че такава огромна промяна ще бъде предизвикана от… една дума.

Соломон посочи каменната пирамида на масата до златния пирамидион.

— Масонската пирамида. Легендарният сюмболон. Тази нощ той е събран на едно място… и завършен. — Възрастният масон почтително вдигна пирамидиона и го постави върху пирамидата. Тежкият златен връх тихо изщрака, когато застана на мястото си. — Тази нощ, приятелю, ти постигна нещо, което не е правено никога досега. Сглоби Масонската пирамида, разчете всички шифри и накрая разгада… ето това.

Той извади един лист и го сложи на масата. Лангдън позна символите, които беше подредил с помощта на квадрата на Франклин. Бе го проучил набързо в Залата на Храма.

— Любопитен съм дали можеш да разчетеш тези символи — каза Питър. — В края на краищата, ти си специалистът.

Робърт погледна квадрата.

„Хередом, циркумпункт, пирамида, стълбище…“

Ученият въздъхна.

— Както сигурно виждаш, Питър, това е алегорична пиктограма. Езикът й явно е метафоричен и символичен, а не буквален.

Соломон се подсмихна.

— Задай елементарен въпрос на специалист по символика… Добре, кажи ми какво виждаш.

„Наистина ли иска да го чуе?“ Лангдън придърпа листа.

— Ами, преди малко го прегледах и накратко, виждам, че този квадрат е рисунка… изобразяваща небе и земя.

Питър изненадано повдигна вежди.

— Така ли?

— Естествено. Най-отгоре имаме думата „Хередом“, „Свещеният дом“, което тълкувам като Божия дом… или небето.