Дан Браун - Изгубеният символ

По някое време минаха покрай тежка врата с прозорче. Катрин надникна вътре и ахна.

— Какво е това, за бога?!

Брат й се подсмихна и продължи нататък.

— Трети модул, казват му Спиртосания. Доста необикновена гледка, нали?

„По-скоро ужасяваща“. Катрин забърза подире му. Тази сграда приличаше на друга планета.

— Всъщност искам да ти покажа Пети модул — продължи Питър, докато я водеше по сякаш безкрайния коридор. — Това е най-новата ни придобивка. Построен е за колекциите от мазето на Националния музей за естествена история. Предвижда се да бъдат преместени тук след около пет години, което значи, че Пети модул в момента е празен.

Катрин го стрелна с поглед.

— Празен ли? Тогава защо ще го разглеждаме?

В сивите очи на брат й проблесна добре познатата й дяволитост.

— Хрумна ми, че след като засега това място не трябва на никого, навярно би могла да го използваш ти.

— Аз ли?

— Да. Помислих си, че малко лабораторно пространство няма да ти е излишно — за да проведеш някои от теоретичните експерименти, които разработваш през всичките тези години.

Катрин го зяпна смаяно.

— Но, Питър, тези експерименти са си теоретични! Почти невъзможно е да се проведат реално.

— Няма нищо невъзможно, Катрин, а тази сграда е напълно подходяща. ЦПСМ не е само склад за съкровища, а една от най-модерните изследователски лаборатории на света. Постоянно вадим предмети от колекцията и ги проучваме с най-добрите средства за количествени анализи, които могат да се купят с пари. Ще разполагаш с цялата техника, която би могла да ти потрябва.

— Питър, техниката, която е нужна за провеждане на тези експерименти, е…

— Вече тук — широко се усмихна той. — Лабораторията е готова.

Катрин се закова на място.

Брат й посочи към края на дългия коридор.

— Сега ще я видим.

Трябваше й известно време, докато си възвърне дар слово.

— Ти… си ми направил лаборатория?!

— Това ми е работата. Смитсъновият институт е основан, за да поощрява научните знания. Като негов секретар, трябва да се отнасям към това задължение сериозно. Убеден съм, че експериментите, които предлагаш, имат потенциал да разширят границите на науката и да разкрият непознати територии. — Той замълча и я погледна право в очите. — Без значение, че си ми сестра, аз се чувствам длъжен да подкрепя тези проучвания. Идеите ти са блестящи и светът заслужава да види накъде водят.

— Питър, не мога да…

— Добре, успокой се… вложих свои пари, а и в момента никой не използва Пети модул. Когато проведеш експериментите си, ще се изнесеш. Пък и модулът има някои уникални особености, които са много подходящи за твоята работа.

Катрин не можеше да си представи с какво би могъл да е полезен за изследванията й един огромен празен модул, но имаше предчувствието, че скоро ще узнае. Тъкмо бяха стигнали до стоманена врата с релефен надпис:

Питър пъхна електронната си карта в слота и се включи светеща клавиатура. Той понечи да въведе своя код за достъп, но спря и повдигна вежди със същото дяволито изражение, което имаше като малък.

— Сигурна ли си, че си готова?

Катрин кимна. „Брат ми, вечният циркаджия“.

— Отдръпни се. — Питър натисна клавишите.

Стоманената врата се отвори с шумно свистене.

Зад прага имаше само мастиленочерен мрак… зейнала бездна. От дълбините й сякаш се отрони глух стон. Катрин усети, че отвътре я залива вълна студен въздух. Все едно се взираше в Големия каньон през нощта.

— Представи си празен самолетен хангар, очакващ ескадрила еърбъси, и ще придобиеш най-обща представа — каза брат й.

Катрин неволно отстъпи назад.

— Самият модул е прекалено голям, за да се отоплява, но твоята лаборатория представлява термично изолирано помещение от циментови тухли приблизително с кубична форма, разположено в най-далечния ъгъл на модула за максимално уединение.

Тя се опита да си го представи. „Кутия в кутията“. Вторачи се в тъмнината, ала тя беше непрогледна.

— Колко е навътре?

— Доста… тук спокойно може да се побере футболно игрище. Трябва обаче да те предупредя, че пътят дотам може да ти опъне нервите. Изключително тъмно е.

Катрин колебливо надзърна иззад ъгъла.

— Няма ли осветление?

— Пети модул още не е електрифициран.

— Но… тогава как ще функционира лабораторията?

Той й намигна.

— С водородна горивна клетка.

Сестра му зяпна.

— Майтапиш се, нали?

— Има достатъчно екологично чиста енергия за малък град. Лабораторията ти е напълно радиоизолирана от останалата част от сградата. Нещо повече, отвън модулът е изолиран с фоторезистентни мембрани, за да предпазва музейните предмети от слънчевата радиация. По същество този модул представлява изолирана, енергийно неутрална среда.