Дан Браун - Изгубеният символ

Сцената се промени.

Същата стая. Друга нощ. Присъстваше по-голяма група масони. Питър Соломон наблюдаваше от стола на майстора. Втората степен. По-напрегнато действие. Коленичи пред олтара, заклева се „вечно да крие загадките, които съществуват в масонството“… приема наказанието „гръдта му да бъде разкъсана и пулсиращото му сърце да бъде изтръгнато, и хвърлено на земята като мърша за хищните зверове“…

Сърцето на самия Лангдън бясно туптеше. Сцената отново се промени. Друга нощ. Много по-голяма навалица. „Масонска таблица“ с форма на ковчег на пода.

Третата степен.

Това беше ритуалът на смъртта, най-суровата от всички степени — моментът, в който посвещаваният бива принуден „да приеме последното предизвикателство на унищожаването на личността“. И макар че Лангдън познаваше описанията в научната литература, по никакъв начин не беше подготвен за онова, което видя.

Убийството.

С ярки, прескачащи назад-напред в действието кадри, записът представяше вледеняващ разказ от гледната точка на жертвата за жестокото убийство на посвещавания. Симулираха се ударило главата, включително с масонски каменоделски чук. През цялото време дяконът тъжно разказваше историята за „сина на вдовицата“, Хирам Абиф, архитекта на цар Соломоновия храм, който предпочел да умре, вместо да разкрие тайната си мъдрост.

Насилието беше пантомима, естествено, и все пак гледката смразяваше кръвта. След смъртоносния удар положиха посвещавания, вече „мъртъв за предишната си същност“, в символичния му ковчег, затвориха очите му и скръстиха ръцете му като на труп. Масонските братя се изправиха и скръбно заобиколиха мъртвеца. Орган свиреше траурния марш.

Страховитата сцена оказваше изключително потискащо въздействие.

И ставаше все по-лошо.

Когато мъжете се събраха около своя убит брат, скритата камера ясно показа лицата им. И Лангдън разбра, че Соломон не е единствената известна личност в стаята. Един от хората, които се взираха в посвещавания, почти ежедневно се появяваше по телевизията.

Изтъкнат американски сенатор.

„Господи…“

Сцената за пореден път се промени. Този път навън… нощ… същият „подскачащ“ запис… мъжът вървеше по градска улица… вятърът развяваше пред камерата руси кичури… зави зад ъгъла… обективът се навежда към нещо в ръката му… еднодоларова банкнота… близък план на Големия печат… всевиждащото око… недовършената пирамида… и после изведнъж се насочи напред, за да покаже подобен силует в далечината… грамадна пирамидална сграда… със стръмни страни… и пресечен връх.

Домът на Храма.

Ужас обхвана душата му.

Записът продължаваше… мъжът бързаше към сградата… изкачи се по стълбището… към огромната бронзова врата… между двата седемнайсеттонни сфинкса.

Новопосветеният влезе в пирамидата на посвещаването.

Мрак.

Мощен орган свиреше в далечината… появи се нов образ.

Залата на Храма.

Лангдън мъчително преглътна.

Атмосферата в просторното помещение бе наелектризирана. Черният мраморен олтар под оберлихта сияеше на лунната светлина. Събралите се около него седяха на ръчно изработени столове с кожена тапицерия. Тези изтъкнати масони от трийсет и третата степен присъстваха като свидетели. Обективът бавно и съзнателно показа лицата им.

Лангдън ужасено зяпна.

Макар че не го очакваше, сега му се стори напълно логично. Събранието на най-заслужилите масони в най-могъщия град на света естествено се състоеше от много влиятелни и известни хора. Със своите дълги копринени ръкавици, масонски престилки и блестящи накити, около олтара седяха едни от най-могъщите мъже в страната.

Двама съдии от Върховния съд…

Министърът на отбраната…

Председателят на Камарата на представителите…

Призля му, докато камерата обхождаше лицата на присъстващите.

Трима видни сенатори… сред които председателят на парламентарната група на мнозинството…

Министърът на вътрешната сигурност…

И…

Директорът на ЦРУ…

Единственото желание на Робърт беше да се извърне, но не можеше. Сцената действаше хипнотизиращо и плашеше дори него. В този миг осъзна причината за тревогата на Сато.

Кадърът на екрана преля в изумителна гледка.

Човешки череп… пълен с тъмночервена течност. Фините ръце на Питър Соломон поднасяха легендарния caput mortuum на посвещавания, златният масонски пръстен на почитаемия майстор лъщеше на светлината на свещите. Червената течност беше вино… и все пак искреше като кръв. Визуалният ефект бе ужасяващ.