Дан Браун - Изгубеният символ

Бръкна под седалката, извади титановото куфарче, вдигна капака и Лангдън видя необичайно сложен наглед компютър. Сато го включи и на екрана се появи емблемата на ЦРУ и прозорец за въвеждане на потребителско име и парола.

— Професор Лангдън, спомняте ли си русата перука, която открихме в имението? — попита тя, докато се логваше.

— Да.

— Е, под бретона имаше скрита миниатюрна фиброоптична камера.

— Скрита камера ли? Не разбирам.

Тя се намръщи.

— Ще разберете. — Сато отвори един файл.

МОЛЯ ИЗЧАКАЙТЕ…

ДЕКРИПТИРАНЕ НА ФАЙЛА…

Отвори се видеопрозорец, който запълни целия екран. Директорката на СЗС вдигна куфарчето и го сложи в скута на Лангдън, за да вижда по-добре.

На дисплея се появи необикновен образ.

Робърт трепна от изненада. „Какво е това, по дяволите?!“

Мъглявият тъмен запис показваше мъж със завързани очи. Носеше облекло на средновековен еретик, когото водят на бесилката — на шията му висеше клуп, левият му крачол беше навит до коляното, десният му ръкав — до лакътя, а разкопчаната му риза разкриваше голата му гръд.

Лангдън зяпна смаяно. Бе чел достатъчно за масонските ритуали, за да знае точно какво вижда.

„Масонско посвещаване… в първата степен“.

Мъжът беше много мускулест и висок, с руса коса и тъмен тен. Лангдън веднага позна лицето му. Татуировките очевидно бяха скрити с грим. Мъжът стоеше пред голямо огледало и записваше отражението си със скритата в перуката му камера.

„Но… защо?“

Екранът почерня.

Появи се нов запис. Малко, слабо осветено правоъгълно помещение. Под с черно-бели плочки. Нисък дървен олтар, заобиколен от три страни със стълбове. Върху него мъждукаха свещи.

Внезапно го обзе страх.

„Господи!“

Като снимаше по присъщия за аматьорското домашно видео хаотичен начин, камерата се завъртя и показа групичка мъже, които наблюдаваха посвещавания. Носеха ритуални масонски отличия. В мрака Лангдън не можеше да различи лицата им, но нямаше никакво съмнение къде се провежда ритуалът.

Традиционната обстановка в тази масонска стая можеше да е навсякъде по света, но светлосиният корниз над стола на майстора показваше, че това е най-старата масонска ложа във Вашингтон, Потомак №5, в която беше членувал Джордж Вашингтон и масонските отци основатели, положили крайъгълния камък на Белия дом и Капитолия.

Ложата продължаваше да действа и днес.

Освен че председателстваше Дома на Храма, Питър Соломон бе майстор на своята местна ложа. И тъкмо в такива ложи винаги започваше пътуването на посвещавания масон… където той преминаваше първите три степени.

— Братя — чу се плътният глас на Соломон, — в името на Великия архитект на вселената, откривам тази ложа за упражняване на масонството в първата степен!

Високо отекна удар с чукче.

Лангдън смаяно гледаше записа, на който в бърза поредица от преливащи един в друг кадри Питър Соломон изпълняваше някои от по-мрачните моменти от ритуала.

Опря лъскав кинжал в голата гръд на посвещавания… заплаши го с набиване на кол, ако „неуместно разкрие тайните на масонството“… заяви, че черно-белият под символизира „живите и мъртвите“… изреди наказанията, сред които бяха „гърлото му да бъде прерязано от ухо до ухо, езикът му да бъде откъснат из корен и тялото му да бъде заровено в морските пясъци…“

Робърт беше поразен. „Наистина ли виждам всичко това?“ Масонските ритуали на посвещаване векове наред бяха останали забулени в тайна. Единствените „изтекли“ описания бяха дело на изключени братя. Беше ги чел, естествено, и все пак да види истинско посвещаване със собствените си очи… това бе съвсем друга история.

„Особено обработена по този начин“. Вече виждаше, че записът е чисто пропаганден и пропуска всички най-благородни елементи на посвещаването, а подчертава само най-смущаващите. Ако бъдеше разпространен, моментално щеше да се превърне в сензация в интернет. „Любителите на конспиративни масонски теории ще му се нахвърлят като акули“. Масонската организация и особено Питър Соломон щяха да бъдат въвлечени във вихрушка от спорове и отчаяни опити за овладяване на положението… въпреки че ритуалът си беше безобиден и чисто символичен.

Записът включваше и зловещо споменаване за човешко жертвоприношение в Библията… „покорството на Авраам, който предложил първородния си син Исаак на върховното същество“. Лангдън си помисли за Питър и му се прииска хеликоптерът да лети по-бързо.