Дан Браун - Изгубеният символ

Агент Симкинс лежеше по корем в храсталака на площад Франклин. Очите му бяха приковани в колонадата пред входа на храма Алмас. „Нищо“. Вътре не светеше и никой не се приближаваше към вратата. Той обърна глава и погледна Белами. Архитектът на Капитолия нервно се разхождаше в средата на парка. Сам. Изглеждаше измръзнал. Адски измръзнал. Всъщност отдалече си личеше, че се тресе и трепери.

Телефонът на Симкинс завибрира. Обаждаше се Сато.

— С колко време закъснява обектът?

Симкинс си погледна часовника.

— Той каза двайсет минути. Вече са почти четирийсет. Нещо не е наред.

— Няма да дойде — каза директорката. — Това е краят.

Агентът знаеше, че е права.

— Нещо от Хартман?

— Не, така и не се обади от Калорама Хайтс. Не мога да се свържа с него.

Симкинс се вцепени. Ако това беше вярно, нещо определено не бе наред.

— Преди малко се обадих в централата и те също не успяха да го открият — прибави японката.

„Мамка му!“

— Засекли ли са местонахождението на джипа?

— Да. Жилищен адрес в Калорама Хайтс. Събери хората си. Изтегляме се.

Сато затвори телефона и отправи поглед към величествения пейзаж на столицата. Леденият вятър проникваше през лекото й сако и тя се обгърна с ръце, за да се постопли.

Директор Иноуе Сато не беше жена, която често изпитва студ… или страх. В момента обаче усещаше и двете.

Малах се изкачи по рампата само по копринения си набедреник. Мина през стоманената врата и излезе през тайния вход в дневната си. „Трябва бързо да се приготвя. — Погледна мъртвия агент от ЦРУ. — Тази къща вече не е безопасна“.

С каменната пирамида в ръка, Малах отиде право в кабинета на първия етаж и седна пред лаптопа си. Докато се логваше, си представи Лангдън долу и се зачуди колко дни или даже седмици ще минат, преди да открият потъналия труп в тайното подземие. Нямаше значение. Дотогава Малах отдавна нямаше да го има.

„Лангдън изпълни ролята си… блестящо“.

Не само че беше събрал частите на Масонската пирамида, но и разчете символите върху квадратната основа. На пръв поглед знаците не можеха да се разшифроват… и все пак отговорът се оказа толкова прост… направо щеше да им избоде очите.

Лаптопът оживя и на екрана се появи имейлът, който беше получил по-рано — снимката на сияещия пирамидион, отчасти скрит зад пръста на Уорън Белами.

В

Ордена е

скрита тайната

Площад Франклин???

„Площад Франклин… 8“, бе казала Катрин. И беше признала, че там дебнат агенти на ЦРУ с надеждата да го заловят, а и да открият за какъв орден се говори в надписа. Масонски? Шрайнерски? Розенкройцерски?

„Нито един от тях. — Малах вече го знаеше. — Лангдън видя истината“.

Преди десет минути, докато водата се надигаше около лицето му, харвардският професор бе открил ключа за разчитането на пирамидата.

— Тайната е скрита в квадрата осем на осем на Франклин! — беше извикал той.

Отначало Малах не схвана.

— Площад Франклин осем не е адрес! — притиснал уста към плексигласовото прозорче, изкрещя ученият. — Става дума за квадрата на Франклин! Спомнете си, първите площади са били квадратни! Това е магически квадрат! С осем реда! — После каза нещо за Албрехт Дюрер… и че първият шифър на пирамидата бил ключ за разбиването на последния.

Малах познаваше магическите квадрати или „камеи“, както ги наричали ранните мистици. В древния текст „De occulta philosophia“ подробно се описваха мистичните свойства на магическите квадрати и методите за създаване на могъщи знаци, основани на магически числови системи. И сега Лангдън му съобщаваше, че един магически квадрат криел ключа за дешифрирането на основата на пирамидата?

— Нужен е квадрат осем на осем! — викаше професорът — над повърхността се подаваха само устните му. Още малко и водата щеше да го залее съвсем и той отчаяно си пое дъх за последен път, ломотеше нещо за прочут масон… оттам и „В Ордена е скрита тайната“… един от отците основатели… учен, мистик, математик, изобретател… и създател на мистичната камея, която до ден-днешен носела името му.

Франклин.

Малах мигновено разбра, че Лангдън е прав.

И сега, задъхан от нетърпение, той седеше пред лаптопа. Направи бърза проверка в интернет, получи десетки резултати, избра един и го прочете.

Един от най-прочутите магически квадрати е квадратът осем на осем, публикуван през 1769 г. от американския учен Бенджамин Франклин, който става известен с невижданите си дотогава диагонални сборове. Интересът на Франклин към това мистично изкуство най-вероятно се дължи на личните му връзки с тогавашни видни алхимици и мистици, както и на собствената му вяра в астрологията, станала основа за предсказанията в „Алманахът на бедния Ричард“.