Дан Браун - Метеоритът

Капитанът не помръдваше и й преграждаше пътя.

— Доколкото знам, президентът скоро ще даде изключително важна пресконференция. Съмнявам се, че ще се съгласи да води лични разговори.

Рейчъл застана колкото можа по-изправена на треперещите си крака и впери поглед в Браун.

— Господин капитан, вие нямате право на достъп до такава информация, за да ви обясня положението, но президентът ще допусне ужасна грешка. Разполагам със сведения, които той непременно трябва да чуе. Веднага. Трябва да ми повярвате.

Капитанът дълго я наблюдава. После се намръщи и си погледна часовника.

— Девет минути? За толкова малко време не мога да ви осигуря сигурна връзка с Белия дом. Мога да ви предложа само радиофон. И ще трябва да се спуснем на известна дълбочина, което ще отнеме няколко…

— Действайте! Бързо!

Телефонната централа на Белия дом се намираше на първия етаж в Източното крило. Постоянно бяха дежурни по три телефонистки. В момента пред пулта седяха само две. Третата с всички сили тичаше към залата за пресконференции. Държеше безжичен телефон. Беше се опитала да се свърже с Овалния кабинет, но президентът вече бе излязъл. Беше се опитала да се свърже с мобилните телефони на съветниците му, но преди телевизионни изяви всички мобифони в и около залата за пресконференции се изключваха.

Да изтича с безжичен телефон при президента в такъв момент най-малкото изглеждаше съмнително, но когато разузнавателната свръзка на Белия дом бе заявила, че разполага със спешна информация, която президентът трябва да чуе преди да излезе пред медиите, телефонистката не се поколеба. Сега въпросът бе дали ще успее навреме.

В малкия медицински кабинет на „Шарлот“ Рейчъл Секстън притискаше слушалката към ухото си и чакаше да разговаря с президента. Толанд и Корки седяха до нея и все още изглеждаха потресени. Астрофизикът имаше пет шева и дълбоко охлузване на скулата. И тримата бяха облекли термобельо, дебели моряшки гащеризони, огромни вълнени чорапи и униформени обувки. С чаша горещо кафе в ръка Рейчъл отново започваше да се чувства почти човешко същество.

— Къде се мотаят? — нервничеше Толанд. — Вече е осем без четири!

Рейчъл нямаше представа. Бе успяла да се свърже с една от телефонистките на Белия дом, да й обясни коя е и че е спешно. Жената я беше включила на изчакване и сега очевидно се опитваше да намери президента.

„Четири минути — помисли си Рейчъл. — Побързай!“

Затвори очи и се опита да се съсредоточи. Бе прекарала ужасен ден. „Намирам се в ядрена подводница“ — каза си младата жена. Имаше късмет, че изобщо се намира някъде. Според капитана преди два дни „Шарлот“ била на рутинен патрул в Берингово море и регистрирала аномални подводни звуци откъм шелфа на Милн — пробиване, реактивни двигатели, шифровани радиосигнали. Пренасочили ги и им наредили да чакат и да слушат. Преди около час в шелфа имало експлозия и те се приближили да проверят. Тогава чули сигнала за помощ на Рейчъл.

— Остават три минути! — възкликна Толанд.

Рейчъл определено също изпадаше в паника. Защо се бавеха? Защо президентът не се обаждаше? Ако Зак Херни излезеше пред медиите с тези данни…

Рейчъл пропъди тази мисъл от главата си и разклати слушалката. „Хайде, отговори!“

Още от входа на залата за пресконференции телефонистката видя навалица от служители. Всички възбудено приказваха и правеха последни приготовления. Президентът бе на двадесетина метра, все още под грижите на гримьорите.

— Направете път! — каза телефонистката и се опита да се провре през тълпата. — Търсят президента. Извинете. Направете път!

— Начало след две минути! — извика един координатор.

Стиснала слушалката, телефонистката забърза към президента.

— Търсят президента! — задъхано повтори тя. — Направете път!

Пред нея се изправи висока фигура. Марджъри Тенч. Главната съветничка неодобрително сбърчи продълговатото си лице.

— Какво става?

— Спешен разговор! — Телефонистката едва си поемаше дъх. — Търсят президента!

— Не сега! — отсече Тенч.

— Обажда се Рейчъл Секстън. Казва, че е спешно.

Намръщеното изражение на Тенч се замени с озадачение. Тя погледна безжичния телефон.

— Това е вътрешна линия, не е секретна.

— Не, госпожо, но и обаждането е по открита линия. Тя казва, че се обажда от радиофон. Трябвало веднага да разговаря с президента.

— Начало след деветдесет секунди!

Тенч се ококори и протегна мършавата си ръка.