Дан Браун - Метеоритът

Докато се носеха към ръба, Рейчъл усети, че Корки опъва въжето. Скоростта им намаля. Късно. Краят на глетчера летеше към тях и тя нададе безпомощен вик. И изведнъж ръбът на леда се изхлузи изпод тях. Последното нещо, което си спомняше Рейчъл, беше падането.

Блокът Уестбрук Плейс се намира на северозападна Ен Стрийт 2201 — един от най-модерните адреси във Вашингтон. Гейбриъл припряно влезе през позлатената въртяща се врата в мраморното фоайе, където кънтеше оглушителен водопад.

Портиерът се изненада.

— Госпожице Аш? Не знаех, че ще идвате.

— Закъснявам. — Гейбриъл бързо се разписа в книгата. Часовникът на стената показваше 18:22.

Портиерът се почеса по главата.

— Сенаторът ми даде списък, но вие не сте…

— Винаги забравят хората, които най-много им помагат. — Тя мрачно му се усмихна и тръгна към асансьора.

— По-добре да му се обадя и да го предупредя, че се качвате.

— Благодаря. — отвърна Гейбриъл. „Телефонът на сенатора е изключен“.

Слезе на деветия етаж и закрачи по изискания коридор. В дъното пред вратата на Секстън видя да седи един от едрите му лични придружители — с други думи, бодигардове. Изглеждаше отегчен. Гейбриъл се изненада от присъствието на охраната, макар и не толкова, колкото бодигарда. Когато младата жена се приближи, той скочи на крака.

— Знам — още от разстояние извика Гейбриъл. — Тази вечер е ЛВ. Той не иска да го безпокоят.

— Даде ми строга заповед да не пускам…

— Случаят е спешен.

Мъжът прегради входа с тялото си.

— Той има лична среща.

— Нима? — Гейбриъл извади червения плик и тикна печата на Белия дом в лицето на бодигарда; — Идвам направо от Овалния кабинет. Трябва да предам тази информация на сенатора. Старите му приятелчета ще трябва да минат няколко минути без него. Пусни ме да вляза.

Бодигардът леко се отдръпна при вида на печата на Белия дом. „Само не ме карай да го отварям“ — помисли си Гейбриъл.

— Оставете плика — каза здравенякът. — Аз ще му го занеса.

— Как ли пък не! Имам изрична заповед от Белия дом да му го предам. Ако веднага не се видя с него, утре сутрин всички ще си търсим нова работа. Ясно ли ти е?

Бодигардът очевидно водеше вътрешна борба и Гейбриъл усети, че тази вечер сенаторът наистина необикновено категорично е забранил да пускат посетители. Вдигнала плика от Белия дом точно пред лицето му, тя сниши глас и произнесе четирите думи, от които най-много се страхуваха всички вашингтонски охранители.

— Ти не разбираш положението.

Бодигардовете на политиците никога не разбираха положението и мразеха този факт. Те бяха наемници, държани на тъмно, и постоянно се колебаеха дали твърдо да изпълняват заповедите си, или да рискуват да изгубят работата си, като упорито си затворят очите за очевидна криза. Той мъчително преглътна и отново погледна плика.

— Добре, но ще кажа на сенатора, че сте настояли да ви пусна.

Горилата отключи вратата и Гейбриъл се втурна вътре преди да се е отказал. Влезе в апартамента, тихо затвори вратата и я заключи.

В антрето се чуваха приглушени гласове от кабинета на Секстън — мъжки гласове. Тази вечер ЛВ явно не беше лична среща, както предполагаше телефонният разговор на сенатора.

На път за кабинета Гейбриъл мина покрай отворения гардероб, в който бяха закачени шест скъпи мъжки палта — вълна и туид. На пода бяха оставени няколко куфарчета. Очевидно тази вечер работата оставаше в коридора. Младата жена щеше да подмине куфарчетата, ала едно от тях привлече вниманието й. На табелката с името имаше фирмен знак. Яркочервена ракета. Тя спря и приклекна до него.

СПЕЙС АМЕРИКА, ИНК.

Озадачена, Гейбриъл разгледа другите куфарчета.

БИЙЛ ЕЪРОСПЕЙС. БАЙКРОКОСМ, ИНК. РОТАРИ РОКЕТ КЪМПЪНИ. КИСТЛЪР ЕЪРОСПЕЙС.

В главата й отекна дрезгавият глас на Марджъри Тенч.

„Известно ли ви е, че Секстън получава подкупи от частни авиокосмически компании?“

Пулсът й рязко се ускори и тя погледна по сумрачния коридор към сводестия вход, водещ към кабинета на сенатора. Знаеше, че трябва да обяви присъствието си, и все пак усети, че тихо пристъпва напред. Направи няколко крачки, безшумно застана в сенките… и се заслуша в разговора.

Делта Три остана да прибере трупа на Нора Мангър в шейната, а другите двама войници последваха бегълците. Носеха електроски — ски с миниатюрни танкови вериги, нещо като малки снегоходи. Скоростта се контролираше чрез натиск с върховете на палеца и показалеца върху две плочки в дясната ръкавица. Кракът бе обхванат в мощен гелов акумулатор, който играеше ролята на изолация и позволяваше на ските да се движат безшумно. Кинетичната енергия, образувана от гравитацията и въртящите се вериги при спускане, автоматично презареждаше акумулатора за следващото изкачване.