Дан Браун - Метеоритът

— След час — каза Тенч. — И елате сам.

Веднага щом затвори, Марджъри Тенч се обади на Екстром и напрегнато му съобщи лошата новина.

— Пикъринг може да е проблем.

Преизпълнена с нова надежда, Гейбриъл Аш стоеше до бюрото на Йоланда в студиото на Ей Би Си и набираше номера на телефонни услуги.

Ако се докажеха, твърденията на Секстън притежаваха смайващ потенциал. „НАСА са излъгали за ПОСП?!“ Гейбриъл беше гледала въпросната пресконференция и си спомняше, че тогава нещо й се бе сторило странно, но съвсем беше забравила за това — преди няколко седмици сателитът не бе важен въпрос. Тази вечер обаче той беше станал Въпросът.

Сега Секстън се нуждаеше от вътрешна информация, при това бързо. И разчиташе да я получи от „информатора“ на Гейбриъл. Беше го уверила, че ще направи всичко възможно. Естествено проблемът бе, че нейният информатор беше Марджъри Тенч, която изобщо нямаше да й помогне. Затова трябваше да осигури сведенията по друг начин.

— Телефонни услуги — чу се в слушалката.

Гейбриъл им каза какво й трябва. Телефонистката откри три вашингтонски телефона под името Крис Харпър. Гейбриъл опита и трите. Първият бе на адвокатска кантора. Вторият не отговори. Третият телефон в момента звънеше. Още при първото иззвъняване се обади женски глас.

— Семейство Харпър.

— Госпожа Харпър? — любезно попита Гейбриъл. — Надявам се, че не съм ви събудила.

— Господи, не! Тази нощ едва ли някой ще може да заспи. — Гейбриъл чу, че в стаята работи телевизор. Говореха за метеорита. — Предполагам, че търсите Крис, нали?

Пулсът на Гейбриъл се ускори.

— Да, госпожо.

— Не си е вкъщи. Изтича на работа още щом свърши обръщението на президента. — Жената се засмя. — Е, съмнявам се, че някой там работи. Най-вероятно празнуват. Съобщението го изненада, нали разбирате. То изненада всички. Телефонът ни не е спирал да звъни. Басирам се, че вече се е събрал целият персонал на НАСА.

— В централата ли? — попита Гейбриъл.

— Да. И се пригответе за купон.

— Благодаря. Ще го потърся там.

Гейбриъл затвори, бързо излезе от кабинета и намери Йоланда, която тъкмо свършваше приготовленията около група космически специалисти, готвещи се да дадат ентусиазиран коментар за метеорита.

— Изглеждаш по-добре — каза редакторката. — Просветна ли ти малко пред очите?

— Току-що разговарях със сенатора. Тазвечерната му среща не е била такава, каквато си мислех.

— Казах ти, че Тенч те работи. Как приема новината за метеорита сенаторът?

— По-добре от очакванията.

Йоланда се изненада.

— Мислех, че вече се е хвърлил под някой влак.

— Според него в данните на НАСА може би има нещо нечисто.

Йоланда изсумтя скептично.

— Гледал ли е пресконференцията? Какви други доказателства му трябват?

— Отивам в НАСА да проверя нещо.

Редакторката предупредително повдигна изскубаните си вежди.

— Дясната ръка на сенатор Секстън да нахлуе в централата на НАСА?! Тази вечер? Да си чувала за линчуване?

Гейбриъл й изложи подозрението на Секстън, че ръководителят на проекта „ПОСП“ Крис Харпър е излъгал за преодоляването на проблема със софтуера за регистриране на аномалии. Йоланда очевидно не вярваше.

— Ние отразихме тази пресконференция, Гебс, и трябва да призная, че тогава Харпър не беше на себе си, обаче от НАСА обясниха, че бил сериозно болен.

— Сенатор Секстън е убеден, че Харпър е излъгал. И други смятат така. Влиятелни хора.

— Ако софтуерът на ПОСП за регистриране на аномалии не е бил поправен, как сателитът е открил метеорита?

„Точно това попита и Секстън“ — помисли си Гейбриъл.

— Не знам. Обаче сенаторът иска да му намеря някои отговори.

Йоланда поклати глава.

— Секстън те праща в гнездото на осите. Не отивай. Нищо не му дължиш.

— Аз тотално провалих предизборната му кампания.

— Кампанията му се провали по чиста случайност.

— Но ако сенаторът е прав и ръководителят на проекта наистина е излъгал…

— Миличка, ако ръководителят на проекта е излъгал света, какво те кара да смяташ, че ще признае истината на теб?

Гейбриъл бе мислила за това и вече имаше план.

— Ако се добера до нещо, ще ти се обадя.

Йоланда се засмя скептично.

— Ако се добереш до нещо, ще си изям шапката.

„Забрави всичко, което знаеш за този скален образец“.

Майкъл Толанд се бе борил със собствените си смущаващи разсъждения за метеорита, но сега, след настойчивите въпроси на Рейчъл, тревогата му се беше изострила още повече. Той погледна камъка в дланта си.