Дан Браун - Цифрова крепост

Бяха изминали около две години след запознаването им, когато Дейвид някак неочаквано и за себе си й направи предложение. Бяха както обикновено на екскурзия в Смоуки Маунтинс. Лежаха в любимото си легло с балдахин в „Стоун Манър“. Даже не бе купил пръстен… просто го каза без никаква подготовка. Точно това най-много й харесваше в него: спонтанността. Целуна го продължително и силно. Той я взе в ръцете си и нежно съблече нощницата й.

— Ще приема това за „да“ — прошепна той, а след това се любиха цяла нощ на светлината на припукващия в камината огън.

Тази магическа нощ бе преди половин година, преди неочаквано да повишат Дейвид до завеждащ катедра „Съвременни езици“. Оттогава връзката им постепенно бе отслабвала.

Вратата на отдел „Крипто“ издаде сигнал, че е отворена, и извади Сюзан от замислянето й. Сигналът я известяваше, че след пет секунди вратата отново ще се затвори, извършвайки пълен оборот около оста си, и Сюзан мина през отвора. Невидим за нея компютър регистрира влизането й.

Макар практически да бе живяла в „Крипто“ през трите години след завършването на този корпус, гледката вътре продължаваше да я изумява. Главната зала представляваше огромна цилиндрична камера, висока цели пет етажа. В най-високата си част прозрачният куполообразен покрив се издигаше на цели 36 метра. Плексигласовото покритие бе с вложена с него фина мрежа от поликарбонат и осигуряваната по този начин защита можеше да устои на взрив с мощност два мегатона. Прозрачната материя филтрираше слънчевата светлина и в резултат стените се осветяваха като през дантела. Микроскопични прашинки се издигаха в спирала от лекото течение, резултат от непрестанно работената система за дейонизиране на въздуха.

Стените на необятната камера започваха от арка при върха, но с приближаване към пода постепенно се изправяха, за да станат почти вертикални. Самият под бе покрит с блестяща черна теракота, която излъчваше феерично сияние, оставящо тревожното усещане, че подът е прозрачен. Черен лед.

В центъра на пода, като връх на колосално торпедо, се издигаше машината, за която бе построен този купол. Издълженият черен контур се извисяваше на седем метра. Плавните очертания създаваха впечатление за замръзнал в леда кашалот, опитващ да се изтръгне от смъртоносната прегръдка.

Това бе TRANSLTR — най-скъпият компютър на света, машината, която АНС се кълнеше, че не съществува.

Подобно на айсберг, 90% от обема на компютъра се криеха под пода. Тайната бе надеждно заключена в керамичен силоз, влизащ цели шест етажа под земята — грамадна „ракета“, заобиколена от плетеницата на висящ във въздуха лабиринт от стоманени пътеки, кабели и тръбопроводите на фреоновата охладителна система. Мощните генератори в основата на съоръжението равномерно бучаха с инфразвук, от което акустиката в „Крипто“ оставяше у новодошлия тревожното впечатление, че се намира в гробница.

TRANSLTR, както всички технологични нововъведения, бе рожба на нуждата. През 80-те години АНС бе станала свидетел на революция в телекомуникациите, революция, на която бе съдено да промени веднъж завинаги света на разузнаването. Причината за това можеше да бъде изразена с една дума — интернет. И още по-точно — широкият обществен достъп до всеобхватната мрежа. И още по-конкретно — използването на електронна поща.

На престъпници, терористи и шпиони бе втръснало телефоните им да бъдат денонощно подслушвани, така че те веднага прегърнаха новата възможност за глобални комуникации. Имейлът предлагаше сигурността на конвенционалната поща и бързината на общуване по телефона. Понеже съобщенията се предаваха по подземни фиброоптични кабели и изобщо не излизаха над земята, това правеше прехващането им невъзможно… или поне така се смяташе.

В действителност за магьосниците на АНС прехващането на кръстосващите из интернет имейли бе по-просто от детинска игра. Защото интернет съвсем не бе новото откритие, за каквото го смяташе широката общественост. Интернет бе създаден три десетилетия по-рано от Министерството на отбраната като огромна мрежа от компютри, проектирана по начин, гарантиращ сигурността на правителствените комуникации в случай на ядрена война. Очите и ушите на АНС бяха станали старите професионалисти, измислили интернет. Не след дълго хората, вършещи незаконен бизнес чрез електронна поща, усетиха, че тайните им съвсем не са така надеждно скрити. ФБР, Бюрото за борба с наркотиците, Данъчната служба и останалите правоохраняващи агенции на Съединените щати — активно подпомагани от назначените на работа в АНС изобретателни хакери — подхванаха вълна от арести и се почнаха съдебни процеси.