Дан Браун - Цифрова крепост

Естествено всички занимаващи се с криптография знаят за АНС — домът на най-добрите криптолози на планетата.

Всяка пролет, докато фирмите от частния сектор се чудят как да съблазнят отличниците на випуските от университетите из целите Щати и им предлагат неприлично високи заплати и опции в акции, АНС наблюдава внимателно, набелязва целите си, след което без много шум се намесва и удвоява най-високите предложения. Пожелае ли нещо АНС, просто го получава. Тръпнеща от нетърпение, Сюзан кацнала на международно летище „Дълес“ във Вашингтон, където била посрещната от шофьор на Агенцията, който без забавяне я откарал във Форт Мийд.

Същата година били получили предложение да се явят още четиридесет и един души. Двайсет и осем годишната Сюзан била най-млада от всички. Освен това била и единствената жена. Посещението се оказало не събеседване за назначение, а по-скоро смес от пи-ар-акция и изясняване на биографични подробности за получаване на допуск. След седмица Сюзан и още шестима били поканени повторно. Макар да имала известни колебания, Сюзан отново отишла. Седмината веднага били разделени. Подложили ли ги на тестове с детектор на лъжата, уточнили нуждаещите се от изясняване моменти от биографиите им, след което ги подложили на графологичен анализ и часове безкрайни интервюта, в това число запис на разпити за сексуалните им пристрастия и навици. Когато интервюиращият без никакво притеснение я попитал правила ли е секс с животни, тя едва не си излязла… Задържало я любопитството, перспективата да работи с последните достижения на технологиите и желанието да влезе в „Загадъчния дворец“ и да стане член на един от най-тайните клубове на света — Агенцията за национална сигурност. Бекър изслуша разказа й като хипнотизиран.

— Наистина ли те питаха дали си правила секс с животни?

Сюзан сви рамене.

— Рутинна проверка, нищо повече.

Бекър положи максимални усилия да скрие усмивката си.

— И какво им отговори?

— Казах им „НЕ“! — И добави: — Което поне до снощи бе истина.

В очите на Сюзан Дейвид бе олицетворение на съвършенството, поне както тя си го представяше. Този човек имаше само един недостатък: винаги, когато излизаха, настояваше той да плати. Сюзан се измъчваше да го гледа как за една-две вечери оставя на масата равностойността на заплатата си за цял ден, но Бекър бе неумолим. Сюзан се научи да не спори, но тази практика продължаваше да я притеснява. „Печеля повече пари, отколкото зная как похарча — мислеше си тя. — Аз би трябвало да го черпя“.

Въпреки това, ако забравеше за старомодните кавалерски наклонности на Бекър, за нея той бе идеалният мъж. Беше състрадателен, умен, забавен и — най-хубавото от всичко изпитваше искрен интерес към работата й. Независимо дали отиваха до музея „Смитсониън“, караха колела или загаряха спагети в кухнята на Сюзан, любопитството на Дейвид бе неутолимо. Сюзан отговаряше на онези негови въпроси, на които имаше право, и малко по малко разкриваше пред Дейвид общата несекретна картина на Агенцията за национална сигурност. Онова, което Дейвид научи, бе просто казано завладяващо.

Основана от президент Труман в 00:01 часа на 4 ноември 1952 година, АНС в продължение на близо петдесет години бе най-тайната разузнавателна агенция на света. Изложената на седем страници доктрина за учредяването й по същество дефинираше съвсем прости задължения: защита на комуникациите на правителството на Съединените щати и прехващане на комуникациите на чужди страни.

Покривът на централния корпус на АНС бе буквално задръстен от над петстотин антени, в това число два подобни на гигантски топки за голф и прозрачни за радиовълните купола, скриващи антени със специална конструкция. Самата сграда бе чудовищно голяма — близо двеста декара разгърната застроена площ, двойно по-голяма от площта на ЦРУ. Вътре имаше две хиляди и седемстотин километра телефонни кабели и над седем декара прозорци, които не можеха да се отварят.

Сюзан разказа на Бекър за т.н. КОМИНТ — отдела на Агенцията, отговарящ за глобалното разузнаване — главозамайваща система от подслушвателни постове, сателити и инсталации за снемане на сигнали, пръснати по целия свят. Всеки ден се прехващаха хиляди военни комюникета и безброй разговори и се изпращаха на аналитиците на АНС за разкодиране. ФБР, ЦРУ и съветниците по въпросите на външната политика на Съединените щати зависеха от бюлетините на АНС, за да вземат решенията си.