Дан Браун - Цифрова крепост

Бекър беше мургав, с мъжествени черти, младолик за трийсет и петте си години, зеленоок и убийствено остроумен. Силната линия на челюстта му и здравото му телосложение напомняха на Сюзан за изваяна от мрамор статуя. Въпреки високия си ръст Дейвид бе способен да се движи из корта за скуош по-бързо, отколкото съперниците му можеха да си представят, че е възможно. След разгромните си победи той имаше навика да охлажда разгорещената си глава на чешмичката и гъстата му черна грива ставаше цялата мокра. А след това, с още стичаща се по врата му вода, поздравяваше загубилия със здраво ръкостискане и предлагаше да го почерпи с плодов шейк и бейгъли.

Като на всички млади професори, заплатата на Дейвид бе съвсем скромна. Затова от време на време, когато трябваше да подновява членството си в скуош клуба или се налагаше да плати за оплитането на старата си ракета „Дънлоп“ с нов кордаж, той припечелваше по нещо странично с преводаческа работа за правителствени агенции от и около Вашингтон. Точно по такъв повод се бяха запознали.

Една хладна сутрин по време на есенната ваканция Бекър се бе върнал в тристайния си служебен апартамент и бе заварил телефонния си секретар да мига. Прослуша оставеното съобщение, докато пиеше студен портокалов сок. Съобщението не му казваше нищо ново — някаква правителствена агенция имаше нужда от лингвистичните му знания след няколко часа същата сутрин. Единственото странно нещо бе, че Бекър досега не бе чувал за тази агенция.

— Казва се Агенция за национална сигурност — съобщи Бекър на няколкото свои колеги, на които се обади с надеждата да научи нещо повече.

Отговорът на всички бе един и същ:

— Искаш да кажеш Съвет за национална безопасност?

След първия подобен разговор Бекър отново прослуша съобщението.

— Не, не… Казват съвсем ясно „агенция“. АНС.

— Не съм чувал за тях.

Бекър провери в справочника на правителствените агенции и организации, но и в него не се споменаваше за АНС. Озадачен, накрая той позвъни на един от партньорите си на скоуш, бивш политически анализатор, прехвърлил се на изследователска работа към Конгресната библиотека 1 1 Най-голямата и пълна библиотека на света, намираща се във Вашингтон; основната й функция е да обслужва Конгреса на Съединените щати, но колекциите, услугите, които предоставя, и читалните й са достъпни за всеки гражданин; първоначално била в Капитолия, но днес се разполага в три отделни сгради в района на Капитолийския хълм; годишно се посещава от над един милион души; колекциите й се състоят от над 120 милиона единици, в това число 18 милиона книги, 12 милиона фотографии, 4,5 милиона карти и 2,5 милиона звукови записи на над 450 езика. — Б.пр. . Обяснението на приятеля му го шокира.

Оказа се, че АНС не само съществува, но че е смятана за една от най-влиятелните правителствени организации на света. Занимаваше се от вече половин век със събиране в глобален мащаб и по електронен път на разузнавателни данни и с опазване на класифицираната информация на Съединените щати. Само три процента от американците имаха представа за нейното съществуване.

— АНС — беше се пошегувал приятелят му — е съкращение от „Агенцията не съществува“.

Със смес от безпокойство и любопитство Бекър прие поканата на загадъчната агенция. Пропътува петдесетте километра до щабквартирата, заемаща площ от триста и петдесет декара и дискретно сгушена сред гористите хълмове на Форт Мийд, Мериланд. След като мина през досадните проверки на безбройните пропускателни пунктове, за да получи накрая холографски защитен пропуск на посетител с право да пребивава на територията на Агенцията в продължение на следващите шест часа, го ескортираха до луксозно обзаведения изследователски корпус, където го уведомиха, че ще прекара следобеда в осигуряване на „сляпа подкрепа“ на Криптографския отдел — елитна група математици, известни като „разбивачи на кодове“.

През първия час математиците изобщо не му обърнаха внимание. Обикаляха съсредоточени една огромна маса и говореха на език, който бе абсолютно непонятен за Бекър. Споменаваха се понятия като поточни шифри, самоунищожаващи се генератори, варианти на „раницата“, протоколи с нулево знание. Бекър наблюдаваше абсолютно объркан. Хората изписваха символи на милиметрова хартия, умуваха над компютърни разпечатки и непрестанно правеха справки с безсмисления текст, изписан на проектора над главите им:

JHdja3jKHDhmado/ertwtjlw+jgj328