Дан Браун - Цифрова крепост

Остъклената от всички страни работна клетка на Стратмор, известна като „Аквариума“, заради впечатлението, което създаваше, когато завесите бяха дръпнати, се намираше в горната част на система от висящи пътеки с перила, монтирани на задната стена на „Крипто“. Докато изкачваше решетестите стъпала, Сюзан вдигна поглед към дъбовата врата на Стратмор. Тя носеше герба на АНС — орел, вкопчил нокти в старинен шперц. Зад тази врата се намираше един от най-великите мъже, които бе срещала.

Командър Стратмор, петдесет и шест годишният заместник-директор по оперативните въпроси, бе за Сюзан като баща. Той бе човекът, който я бе наел в Агенцията, и той бе направил АНС неин дом. Когато преди десетина години Сюзан бе постъпила на работа, Стратмор оглавяваше развойната секция на отдел „Крипто“ — мястото за обучение на новите криптолози — мъжете нови криптолози. И макар никога да не бе толерирал издевателствата срещу никого, Стратмор се отнасяше с особена загриженост към единствената си служителка. Когато го обвиняваха, че я покровителства, той отговаряше със самата истина: Сюзан бе сред най-умните му служители и той не искаше да я загуби заради извращения на сексуална основа. Един от старшите криптолози бе имал неблагоразумието да изпробва решителността му.

Една сутрин през първата й година в АНС Сюзан се бе отбила във фоайето на отдела, за да вземе някакви документи. Когато вдигна поглед, видя себе си на дъската за обяви и едва не припадна от притеснение. Защото беше изобразена изтегнала се в легло и само по бикини.

Оказа се, че един от криптолозите е сканирал фотография от порносписание и е монтирал с графичен редактор главата на Сюзан към тялото на модела. Резултатът бе повече от убедителен.

За нещастие на отговорния за грубата шега криптолог Стратмор не видя в случая нищо забавно. Два часа по-късно по електронната поща бе разпространено циркулярно писмо до всички:

ТРУДОВИЯТ ДОГОВОР НА СЛУЖИТЕЛ КАРЛ ОСТИН Е ПРЕКРАТЕН ЗАРАДИ НЕУМЕСТНО ПОВЕДЕНИЕ

От този ден никой не я закачаше — на Сюзан Флечър гледаха като на златното момиче на Стратмор.

Но не само новодошлите под ръководството на Стратмор криптолози се бяха научили да го уважават — още в ранните години на своята кариера той бе привлякъл вниманието на своите началници с предложенията си за редица нестандартни и оказали се крайно успешни разузнавателни операции. С издигането си в йерархията Стратмор бе станал известен със силните си и проникновени анализи на крайно сложни ситуации. Той притежаваше свръхестествената способност да вижда през плетеницата от морални дилеми, свързани с процеса на вземане на решения на най-висше ниво в АНС, и способността да действа без угризения в интерес на общото добро.

Никой нямаше никакви съмнения, че Стратмор обича страната си. За своите колеги той бе истински патриот и мечтател — един почтен мъж, принуден да живее в свят на лъжи.

В годините след пристигането на Сюзан в АНС командър Стратмор бе излетял нагоре от поста ръководител развойна секция на отдел „Крипто“ до втори човек в цялата йерархия на АНС. Вече само един човек стоеше по-високо от Стратмор — директорът Лиланд Фонтейн, митичният повелител на „Загадъчния дворец“, който никога не се показваше, макар понякога гласът му да се чуваше и от когото всички откровено се страхуваха. Дори двамата със Стратмор се виждаха рядко и когато това ставаше, беше като сблъсък на титани. Фонтейн несъмнено бе гигант сред гиганти, но Стратмор, изглежда, не се впечатляваше от това и яростно защитаваше идеите си пред директора. Дори президентът на Съединените щати не смееше да се противопостави на Фонтейн по начина, по който го правеше Стратмор. Само човек с политически имунитет можеше да постъпва по този начин — или човек като Стратмор, абсолютно безразличен към политиката.

Сюзан се изкачи на площадката. Още преди да почука, електронната ключалка избръмча, вратата се отвори и началникът й направи знак да влезе.

— Благодаря, че се отзова, Сюзан. Задължен съм ти.

— Няма нищо — усмихна се тя и седна на стола срещу него.

Стратмор беше висок, здраво сложен мъж и обикновените му черти с нищо не издаваха твърдостта и взискателността му. Само сивите му очи подсказваха, че е уверен и дискретен, но днес погледът в тях бе нетипично объркан.

— Изглеждаш скапан — отбеляза Сюзан.

— Бил съм и по-добре — въздъхна Стратмор.

„И още как“ — помисли си тя.

Всъщност Стратмор изглеждаше ужасно зле. Оредяващата му коса беше разрошена и въпреки включения климатик по челото му бе избила пот. Човек можеше да помисли, че е спал с костюма си. Седеше зад модерно бюро с две изнесени цифрови клавиатури и компютърен монитор в единия край. По бюрото бяха пръснати разпечатки и то изглеждаше като пулт на извънземен космически кораб, попаднал незнайно как в центъра на скрития зад спуснатите завеси негов офис.