Роджър Зелазни - Царството на Хаоса

Разглеждам ви като колода карти, мои братя и сестри. Мъчително е, ала като че ли изпитвам нужда да обобщя всичко така. Вие… аз… ние изглежда сме се променили и преди отново да се гмурна в живота, ми е необходим този последен поглед назад.

Кейн, никога не съм те харесвал и все още ти нямам доверие. Ти ме обиди, предаде ме и дори се опита да ме убиеш. Но да оставим това. Просто не харесвам методите ти, макар че този път не мога да отрека твоята лоялност. Да сключим мир, тогава. Нека с новия крал да започнем начисто помежду си.

Луела, ти притежаваш силен характер със скрити резерви, които не се наложи да използваш при неотдавнашните събития. За това съм благодарен. Понякога е приятно да се измъкнеш от конфликта, без да бъдеш подложен на проверка.

Блийс, ти все още си озарен от светлина за мен — доблестен, темпераментен и… безразсъден. За първото, моите уважения, за второто, само се усмихвам. А последното май се поуталожи напоследък. Добре. Стой по-далече от всякакви заговори в бъдеще. Те не са за теб.

Файона, ти си се изменила най-много. Трябва да заменя старите си чувства с нови, принцесо, защото сега за първи път станахме приятели. Приеми обичта ми, магьоснице. Ти я заслужаваш.

Жерар, мой мудни, верен братко, може би не всички сме се променили. Ти оставаш непоклатим като скала и се придържаш към собствените си убеждения. Дано вече да не те подвеждат така лесно. И никога да не ми се наложи пак да се бия с теб. Върви си при своите кораби в морето и дишай чистия, солен въздух.

Джулиан, Джулиан, Джулиан… Да не би всъщност никога да не съм те познавал? Не. Сигурно зелената магия на Ардън е смекчила твоята суета по време на дългото ми отсъствие и те е дарила с рицарска гордост и нещо, което съм склонен да нарека усещане за справедливост — качество, определено отличаващо се от милосърдието, но важна добавка към твоите достойнства, които нямам намерение да омаловажавам.

И Бенедикт, боговете са ми свидетели, че ти ставаш все по-мъдър, докато времето прогаря пътя си към ентропията, ала въпреки всичко продължаваш да пренебрегваш отделния човек като личност. Може би сега, след края на тази битка, ще те видя най-после да се усмихваш. Почивай си, воине.

Флора… казват, че благотворителността започва у дома. Сега не ми се виждаш по-лоша, отколкото те помня отпреди. Зная, че е сантименталност да ви претеглям така всичките, да подреждам качествата ви на везните и да ви оценявам. Между нас вече няма вражди и това би трябвало да е достатъчно.

А мъжът, облечен в черно и сребърно, със сребърната роза на ревера? Той би искал да мисли, че е научил нещо за доверието, че е измил очите си в чистия му извор, че е лъснал някой и друг идеал. Няма значение. Може още да е само един нахалник с остър език, умел най-вече в маловажното изкуство на оцеляването, сляп, както едно време в тъмницата, за по-фините нюанси на иронията. Няма значение, нека да е така, нека да е такъв. Аз сигурно никога няма да съм доволен от него.

Кармен, voulez-vous venir avec moi? Не? Тогава сбогом и на теб, принцесо на Хаоса. Можеше да бъде забавно.

Небето отново се завъртя и кой би могъл да каже какви дела ще озари разноцветната му светлина? Пасиансът беше нареден и изигран. Бяхме девет принца, сега сме седем и единият е крал. И все пак Мерлин и Мартин са с нас, нови играчи в една непрекъсваща игра.

Силата ми се възвръща, докато се взирам в пепелищата и разсъждавам над пътя, който съм изминал. Пътят напред също ме вълнува. Върнах си зрението, паметта, семейството. А Коруин винаги ще си бъде Коруин, дори в деня на Страшния съд.

Мерлин вече се размърдва, което е хубаво. Време е да тръгваме. Има много неща за вършене.

Последното, което направи Рандъм, след като победи бурята, беше да дойде при мен и като почерпи сила от Рубина, се свърза с Жерар посредством Фигурата му. Картите пак излъчват хлад и Сенките са си Сенки. Амбър си е на мястото. От заминаването ни са изминали години и сигурно отново ще минат години, докато се върна там. Останалите може вече да са се прехвърлили у дома, както направи Рандъм, за да се заеме със задълженията си. Но сега аз трябва да посетя Царството на хаоса, защото обещах, че ще го направя, а не е изключено и да съм необходим там.

С Мерлин се стягаме за път и скоро той ще извика един от ефирните мостове.

Когато приключим с всичко тук и след като Мерлин мине през Лабиринта и отиде да предявява своите права над света, аз ще предприема едно лично пътуване. Ще отида до мястото, където посадих клона от стария Иг и ще посетя дървото, в което се е превърнал. Трябва да видя какво е излязло от Лабиринта, създаден под гукането на гълъбите от Шан-з-Елизе. Ако той ме отведе към друга вселена, както сега съм убеден, че ще стане, длъжен съм да отида там и да видя как съм се справил.