Кевин Андерсън - Пепел от светове

— Надявам се, че нямате нищо против. Мина толкова време, откакто наистина сме докосвали друг човек, и наистина ни липсваше.

После стисна ръцете на озадачените момчета, които не разбираха какъв е проблемът.

— Говорителко Перони, ще се върнеш ли на Рандеву, когато довършим всичко? — попита една русокоса бременна жена.

— Много би ми харесало — отвърна Ческа. — Клановете са независими, но едва ли ще искаме да създаваме нов център на управление, освен този на Конфедерацията.

— Представяхме си го по-скоро като приятно място за живеене — каза дребният мъж.

— Ще разнесем вестта навсякъде, където можем — обеща Джес.

— Добре. Ще ни трябва всяка помощ, която могат да отделят клановете — каза старата жена.

— Срещу процент, разбира се — додаде мъжът.

— Малък процент.

Дребният мъж и старата жена се измериха с поглед и мъжът накрая отстъпи.

— Кой знае — обади се един работник, — след като приключим тук, може би ще открием начин да съберем и Луната.

— Абсурд! — заяви жената. — По-лесно ще ни е просто да довлечем нова от някоя планета, на която не й трябва.

— Е, можем да направим и това.

Джес си помисли, че планът им не е от най-лесните за изпълнение, но пък скитниците бяха специалисти в решаването на сложни проблеми.

С Ческа останаха да се нахранят, а после пак полетяха в космоса. Следващата им цел бяха корабостроителниците на Оскивъл и после Терок, където крал Питър бе свикал голямо събрание, за да поеме официално за втори път управлението на човечеството.

Наслаждаваха се отново да са сред хора и използваха всяка възможност да стиснат нечии ръце или да прегърнат приятели, роднини и хора, с които току-що се бяха запознали — не можеха да се наситят на контакта с хора.

Наслаждаваха се и на времето, което прекарваха сами, докато пътуваха между различните точки.

— Това е ново начало за нас — каза Ческа.

— Радвам се, че няма да започнем оттам, където спряхме. — Джес си спомняше колко нещастни бяха и двамата за толкова дълго, когато Ческа бе сгодена първо за Рос Тамблин, а после и за Рейналд от Терок. Бяха живели разделени, бяха следвали не сърцата си, а това, което приемаха за свой дълг, и се бояха да изрекат това, което диктуваха чувствата им. Колко нещастни бяха тогава! — Ние с теб си принадлежим.

Ческа го целуна.

— Прав си. Никога няма да се уморя да усещам контакта с хора… близкия контакт с хора. Особено контакта с теб.

Джес хвърли поглед към автопилота и хронометъра.

— Имаме няколко часа, преди да пристигнем. С какво предлагаш да си запълним времето?

— За това, Джес Тамблин, предлагам да следваш Пътеводната си звезда.

Великото събиране на цивилизациите се състоя на Терок.

Над главите на публиката бръмчаха кондорови мухи, сякаш се опитваха да се състезават с безбройните скитнически кораби, които кацаха в постоянен поток на поляните в световната гора. Сели и Солимар действаха като официални представители на зелените жреци и чрез тях съобщенията и новините се разпространяваха навсякъде по телевръзката.

Представителите на конфедерационните колонии бяха използвали собствените си зелени жреци, за да помолят за кораби, с които да дойдат на събранието. Рлинда Кет, Брансън Робъртс и Нико Чан Тайлар докараха толкова гости, колкото побраха корабите им. Онези посланици, които не можеха да дойдат лично, изпратиха по телевръзката съобщения, които бяха получени и прочетени на всеослушание, така че всеки да чуе широката и непоколебима подкрепа, на която Конфедерацията се радваше в Спиралния ръкав.

Сарейн, облечена в посланическата роба, която преди години бе носила старата Отема, действаше като посредник между новото правителство и бюрокрацията на бившата Ханза. Заместник-председателят Каин също присъстваше, както и адмирал Уилис, генерал Конрад Бриндъл, съпругата му Натали, Роб и Тасия Тамблин, всички настанени на почетни места.

Патрик и Зет сгълчаха Дел Келъм, който продължаваше припряно да пише съобщения и да ги предава за прехвърляне на зелените жреци, докато течаха досадните забавяния преди последната церемония. Сега, когато небесните му мини и гигантски корабостроителници процъфтяваха, Келъм не можеше да се откъсне от административните си задължения, но дъщеря му и зет му го накараха да седне и да внимава.

Над главите на събралите се, се стрелкаха четиридесет и девет илдирийски катера — двигателите им издаваха силен рев и оставяха след себе си преплетена пътека от следи във въздуха. Магът-император не бе пожелал да напусне Илдира — напълно разбираемо, като се имаше предвид случилото се при последното му невинно посещение на Терок, — но бе изпратил Нира, Осира’х и престолонаследника Даро’х; през тизма щеше да разбере всичко необходимо.