Дъглас Адамс: Пътеводител на галактическия стопаджия

На върха на сребърна лъжичка отмерете екстракт от Куалактинска хипермента, събрала в себе си всички омайни ухания на тънещите в мрак Куалактински пояси — нежно сладки и мистични.

Пуснете вътре зъб на алголиански слънцетигър. Наблюдавайте как се разтваря и пръска огнената жар на алголианските слънца в самото сърце на питието.

Поръсете със замфуор.

Прибавете една маслина.

Пийте… но… много внимателно…“

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ е много по-търсена книга от ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ГАЛАКТИКА.

— Шест пинти битер 2 2 Битер — вид английска бира. Б. пр. — каза Форд Префект на бармана на „Кон и коняр“. — И по-бързо, моля, защото ей сега ще настъпи свършекът на света.

Барманът на „Кон и коняр“ не заслужаваше подобно отношение — той беше достопочтен възрастен мъж. Побутна очилата над носа си и запремига срещу Форд Префект.

Форд не му обърна никакво внимание и се зазяпа през прозореца, затова барманът отправи поглед към Артър, които повдигна безпомощно рамене и запази мълчание.

Ето защо барманът каза:

— Така ли, сър? Тъкмо и времето е хубаво… — и започна да пълни халбите.

Направи още един опит:

— Ще гледате ли мача следобед?

Форд извърна поглед към него.

— Не, няма смисъл — каза той и пак се обърна, за да гледа през прозореца.

— Да не би, господине, да смятате, че резултатът не буди съмнение? — попита барманът. — „Арсенал“ никакви ли шансове няма?

— Не, не — каза Форд, — чисто и просто след малко ще настъпи свършекът на света.

— О, да, сър, преди малко го споменахте — каза барманът, като погледна над очилата си, този път към Артър. — Ами ако е тъй, „Арсенал“ ще извадят голям късмет.

Форд отново го погледна, този път искрено изненадан.

— Не, не съвсем — каза той и се намръщи.

Барманът пое дълбоко въздух.

— Заповядайте, сър, шест бири — каза той.

Артър му се усмихна тъжно и отново сви рамене. Обърна се и се усмихна тъжно и на останалите в кръчмата, в случай че някой от тях бе чул за какво става дума.

Някой нищо не бе чул и никой не разбра защо им се усмихва.

Човекът, който седеше на бара до Форд, огледа двамата мъже, огледа и шестте бири, направи наум няколко светкавични аритметични операции, хареса получения отговор и една глупава и пълна с надежди усмивка цъфна на лицето му.

— Долу ръцете, те са за нас! — каза Форд и му хвърли поглед, който би накарал и алголиански слънцетигър да продължи да си гледа работата.

Форд хвърли една банкнота от пет лири на тезгяха и каза:

— Задръжте рестото.

— Какво? От петачката ли? Много ви благодаря, сър!

— Остават ви десет минути, за да ги похарчите.

Барманът реши просто да се махне за малко.

— Форд, би ли ми казал, ако обичаш, какво по дяволите става? — попита Артър.

— Хайде, пий — каза Форд, — чакат те три бири.

— Три бири? — каза Артър. — На обяд?

Човекът до Форд се ухили и закима радостно. Форд не му обърна никакво внимание.

— Времето е химера — каза той. — А времето за обяд — двойно по-голяма.

— Много умно — каза Артър. — Трябва да го изпратиш на Рийдърз Дайджест 3 3 Рийдърз Дайджест — известно американско списание. Б. пр. . Те имат цяла страница за хора като тебе.

— Хайде, пий!

— Но защо три бири наведнъж?

— Отпуска мускулите. Ще имаш нужда от това.

— Отпуска мускулите?

— Отпуска мускулите.

Артър се загледа в бирата си.

„Днес ли нещо сбърках — каза си той, — или светът винаги е бил такъв, но съм бил прекалено затворен в себе си, за да го забележа?“

— Добре — каза Форд, — ще се опитам да ти обясня. Откога се познаваме?

— Откога ли? — Артър се замисли. — Ами от около пет години, може би шест — каза той. — Тогава повечето неща имаха разумно обяснение.

— Добре — каза Форд. — Как ще реагираш, ако ти кажа, че в действителност не съм от Гилдфорд, а от една малка планета някъде в околностите на Бетелгиус?

Артър сви рамене неопределено.

— Ами не знам — отвърна той, като отпи от бирата. — Защо, смяташ ли, че е възможно да кажеш такова нещо?

Форд се отказа. Наистина не си струваше да се занимава с това при положение, че след малко щеше да настъпи свършекът на света. Затова просто каза:

— Пий!

След това продължи с напълно естествен тон:

— След малко ще настъпи свършекът на света.

Артър отново се усмихна тъжно на всички присъстващи в кръчмата. Присъстващите го гледаха намръщено. Един човек му махна с ръка да спре да му се усмихва и да си гледа работата.