Хоан Хисберт - Загадката на остров Тьокланд

Членовете на спешно събраната изследователска група се разшетаха отново, макар че повечето от тях не бяха свикнали на преки действия; възбудени бяха от силното влияние, което загадката на Тьокланд упражняваше над тях, и от общото желание да помагат на Корнелиус до краен предел на силите си.

Докато лодката с определените четирима пътници се отправяше към островчето със скалистия бряг, който се спускаше отвесно над водата, останалите на яхтата включиха отново предавателя и пратиха ново съобщение:

«Пречката преодоляна. Пречката преодоляна. Засега никакви спънки. На борда всичко наред. Подновяваме връзката. Съобщи положението. Край на предаването.»

Вместо очаквания отговор, по веригата за приемане се настани мрачно мълчание.

— Не отговаря! — забеляза ненужно Минос, защото всички си даваха сметка, че дешифраторът не отбелязва нищо.

— Повтори предаването два, три пъти, колкото е необходимо! — настоя Манцони.

«„Дедал“ вика Корнелиус. „Дедал“ вика Корнелиус. Съобщи положението. Край на предаването.»

Все по-начесто и по-настоятелно посланието се носеше в ефира. Нямаше и помен от отговор.

Преварвайки всякаква забележка от страна на приятелите си, Минос от своя гледна точка направи бърза диагностика.

— Не е възможно микропредавателят му да се е повредил. Има постоянен капацитет на действие при всякакви изпитания в продължение на пет хиляди часа. Нещо сериозно трябва да се е случило с Корнелиус.

— Настоявай, изпращай му съобщението всеки трийсет секунди — невъзмутимо рече Валентина.

— Да, но ако не отговаря? — Минос имаше определена слабост да смята всичко за загубено.

— Ако не отговаря — взе най-сериозно думата Марлен, — ако Казацкян е предизвикал някакво огромно нещастие, нека знае отсега нататък, че всеки, който опетни нашето миролюбиво приключение с кръв или смърт, накрая ще бъде стъпкан от собствената си лудост. Няма да си тръгнем оттук, докато по един или друг начин не бъде въдворена справедливост.

— Корнелиус си е Корнелиус, а освен това е и един от нас. Случи ли му се нещо, компанията ще отговаря пред света — извика, макар и без да губи контрол, Валентина, като че искаше да я чуят от острова.

Като добави нови черни краски към отчаяното положение, спокойният досега участник в действието, океанът, разтърси с първия си щурм разнебитения «Дедал». Зараждащата се ярост на вълните и смрачаващото се навремени небе известяваха опасността от надигаща се буря.

Малката групичка, която пътуваше в лодката, беше открила сред стръмните скали не съвсем непристъпно заливче. С намерение да не удължават завръщането на Маливерт, вече доста застрашено от нарастващата ярост на вълните, Марис, Фабрегас и Дип предпочетоха веднага да слязат и да се изкатерят, вместо да търсят по-безопасно място за изкачване.

Докато Изидор пое мъчителния си обратен курс към яхтата, тримата набедени нашественици почнаха да се катерят с най-голяма предпазливост по хлъзгавите крайбрежни канари.

Целта на малката бойна група, колкото и безумна да изглеждаше, бе съвсем ясна на всеки един от тях — да намерят достъп право към сърцето на лабиринта.

Норберт Дип бе убеден, а беше уверил в това и приятелите си, че огромната система от подземни галерии в Тьокланд има безбройни естествени входове, разпръснати по цялото островче. Кандидатите изследователи, както сега Корнелиус, се движеха по път, за който не се знаеше дали е свързан пряко с повърхността; според предположението на Дип обаче, подкрепено от немалко външни белези и от познанията му по геология, се смяташе, че е напълно възможно през някои пещери или дупки на повърхността да се влезе в различни участъци от лабиринта.

Въпросът беше да се стигне до тях, без да бъдат разкрити. Намерението не беше безразсъдно — малко на брой, хората от компанията не смогваха да наблюдават непрекъснато всички кътчета на Тьокланд, нито да пазят безкрайните подземни коридори.

Не по-малко вярно беше, че операцията «Дедал» — Корнелиус неминуемо ще се провали, ако ги изненадат или заловят.

При осъществяване на намерението си те можеха да се приближат до крайната цел, но същевременно излагаха на опасност почти всичко. В началото мислеха да прибегнат към това само «in exstremis» [4] При крайно положение, в краен случай (лат.) — Б. пр. , ако Корнелиус претърпи несполука или види, че не може да продължи поради някаква неразрешима загадка, ала неотдавнашните събития ги бяха принудили да слязат веднага на брега и да действуват.