Хелиодор: Етиопска повест

7. Щом те осъзнаха положението, в което ги видя Кнемон — бяха се прегърнали легнали — различно, не както когато се срещнаха, — веднага се изправиха изчервени пред него и двамата, но повече Хариклея. Кнемон стана свидетел на всичко това и те го помолиха за извинение. Той се усмихна и за да ги развесели, каза:

— Но вие заслужавате похвала. Така мисля аз, така мисли и всеки, който в борбата с любовта бъде приятно надвит и паднал, разумно признае неизбежното си поражение. Но тебе, Теагене, аз не мога да похваля, наистина се засрамих, като видях, че ти недостойно ридаеш над чужденката, която ти е съвсем непозната. А аз те уверявах, че твоята любима е жива и здрава.

— Престани — прекъсна го Теаген — да ме черниш пред Хариклея, която оплаквах пред чуждия труп, помислил, че тя е мъртвата. Но за щастие някой от боговете ми посочи недоразумението. А трябва и аз да ти припомня твоята прекомерна храброст: докато пред мене оплакваше моето нещастие, внезапно разпозна мъртвата и побягна, както на сцената бягат от привидения — ти, въоръженият, мечоносецът, пред една жена, и то мъртва, ти, храбрият атически боец!

8. При тези думи те се усмихнаха, но за кратко непринудено, и то не без сълзи. В такова нещастие и усмивките се примесват с плач.

— Щастливка — след малка пауза възкликна Хариклея, като си потърка страната под ухото — е тази, която Теаген е оплаквал, а може би, както твърди Кнемон, и целувал. Която и да е, ако не ме подозирате в ревност, бих желала да зная коя е щастливката, достойна за сълзите на Теаген, и по какъв начин ти си я сбъркал с мен и си я целувал? Ако знаеш, разкажи ми.

— Ти ще се поразиш — отвърна той. — Нашият Кнемон каза, че това е Тисба, онази атинянка китаристка, която сплетничела против него и Деменета.

Хариклея наистина се порази.

Но как може, Кнемоне — запита тя, — от самата среда на Елада като «богиня от машина» [16] «Бог от машина», «богиня от машина» е устройство в гръцкия театър, което се спускало през покрива върху сцената и в него се явявали богове или герои да разплетат чрез намесата си в разрешими конфликти. да долети в покрайнината на Египет? И как не сме я забелязали, когато сме слизали тук в пещерата?

— Това не мога да ти кажа — отговори Кнемон. — Което зная за нея е следното:

9. Когато Деменета след измамата се хвърлила в кладенеца и баща ми известил пред народното събрание за станалото, най-напред погледнали на него със снизходителност. Но той настоявал да получи от събранието позволение за моето връщане и се подготвял да отплава да ме намери. Тисба се възползувала от неговата заетост за собствената си разюзданост, като без стеснение започнала да отдава себе си и изкуството си на разни увеселения. Но веднъж засенчила Арсиноя, която свирила по-немарливо, докато Тисба задвижвала по-живо струните и пеела в съпровод на китарата, тя събудила ревността и силната завист на хетерите. Още повече, че един богат търговец от Навкратида [17] Навкратида, гръцка търговска колония в делтата на Нил. , на име Навсикъл, се отнесъл с нея ласкаво. Той отблъснал Арсиноя, понеже при свирня на флейта нейните бузи се издували силно и от напрегнатото духане се надигали безобразно до носа и очите й, възпалени, сякаш щели да изскочат от орбитите си. [18] Намек за богиня Атина, която се отказала да свири на флейта, за да не се загрозява лицето й.

Побесняла от ярост и пламнала от ревност, Арсиноя отишла при близките на Деменета и им наговорила за сплетните на Тисба срещу господарката й — една част сама съчинила, друга част самата Тисба от приятелство й доверила. Така родствениците на Деменета се съюзили срещу баща ми и наели за много пари най-опитните ритори за повдигане на обвинение срещу него. Те крещели, че Деменета загинала без съд и доказателства. Обяснявали, че прелюбодействието било съчинено за прикритие на убийството, и настоявали да им се покаже прелюбодеецът жив или мъртъв, или най-малкото да се назове името му. Накрая поискали да се призове Тисба на разпит. Моят баща не могъл да удовлетвори искането, понеже тя усетила още в началото на съда и по предварителна уговорка с търговеца избягала заедно с него. Народното събрание, възбудено, не признало баща ми за убиец — той разказал всичко, както било, но го признало за съучастник в заговор срещу Деменета и за моето несправедливо изгнание. Изгонили го от града и го осъдили на изземване на имуществото. Ето това изпитание той дължи на втория си брак. Така проклетницата Тисба, която сега, получила възмездието си, стои пред очите ми, отплавала на кораб от Атина. Това ми разказа в Егина някой си Антикъл. И повторно, когато заедно с него пътувах тук до Египет, за да търся в Навкратида Тисба, да я заведа в Атина и да премахна подозренията и обвиненията срещу баща ми, като издействувам наказание за подлостите срещу всички нас.