Стивън Кинг - То

Чак сега тя заплака, дишайки тежко, с хлипане. Толкова пъти си бе представяла как ще го напусне, ще се изтръгне от тиранията на Том, както се бе изтръгнала от властта на баща си — посред нощ, с набързо натъпкани куфари в багажника на колата. Не беше глупава жена, дори сега, пред окончателния провал на връзката, не беше толкова глупава да си въобразява, че не е обичала Том и че не продължава все още да го обича с частица от душата си. Но това не засенчваше страха от него… омразата… и презрението към самата себе си, че го е избрала по някакви неосъзнати мотиви, вкоренени в ония времена, които отдавна е трябвало да отминат. Сърцето й не се късаше, по-скоро кипеше, топеше се. Изпита страх, че лумналият огън може да изпепели разсъдъка й.

Но всички тия чувства заглъхваха, защото от дъното на съзнанието и гръмовно тътнеше сухият, отмерен глас на Майк Хенлън: То се върна, Бевърли… То се върна… а ти обеща…

Тоалетката потрепна нагоре-надолу. Веднъж. Дваж. Трети път. Сякаш дишаше.

Стъпвайки пъргаво и предпазливо, усещайки как извитите ъгълчета на устните потрепват като пред гърч, тя заобиколи масичката, пресече на пръсти осеяния със стъкла под и сграбчи колана миг преди Том да отмести препятствието. После отстъпи и вмъкна длан в клупа. Отметна косата от очите си, за да види какво ще предприеме Том.

Той се изправи. Няколко парчета от огледалото бяха одраскали бузата му. Тънка рана пресичаше челото му като алена нишка. Докато бавно стъпваше на нозе, той се втренчи в Бевърли с присвити очи. Белите му шорти бяха опръскани с кръв.

— Давай колана — каза той.

Вместо отговор тя преметна ремъка около дланта си и го изгледа предизвикателно.

— Престани, Бев. Незабавно.

— Ако тръгнеш към мен, ще те бия докато се надрискаш. — Думите излитаха от устата й, но тя не можеше да повярва, че са нейни. А кой беше този първобитен човек с кървави шорти? Съпругът й? Баща й? Или онзи любовник от колежа, който една нощ й разби носа — просто ей-та-ка, без причина? О, Господи, помогни ми , помисли тя. Помогни ми сега. А непокорната уста продължаваше да говори. — Знаеш, че мога да го направя. Ти си дебел и тромав, Том. Заминавам и мисля, че може и да не се върна. Мисля, че всичко е свършено.

— Кой е онзи тип Денброу?

— Не мисли за него. Аз…

Само миг преди да стане късно, тя осъзна, че въпросът е целял да я разсее. Едва изрекъл последната дума, Том се хвърли към нея. Тя замахна, ремъкът описа широка дъга и се стовари върху устата му с гръмкия плясък на отпушена бутилка.

Том изпищя хвана се с две ръце за устата и в широко разтворените му очи заблестяха болка и изненада. Между пръстите му прокапа кръв.

— Разби ми устата, кучко! — глухо кресна той. — О, Господи, разби ми устата!

Отново връхлетя с протегнати напред ръце. Устата му приличаше на влажно червено петно. Устните бяха разкъсани на две места. Ударът бе избил коронката от предния му зъб. Пред очите на Бевърли Том я изплю настрани. Част от душата й искаше да побегне със стон, да затвори очи. Но другата Бевърли ликуваше като осъден на смърт затворник, който вижда как неочаквано земетресение поваля стените на килията. Тази Бевърли просто се наслаждаваше на събитията. Да беше я глътнал! — помисли тя. Да се беше задавил!

Именно тя, другата Бевърли завъртя ремъка за сетен път — ремъка, които толкова често я бе жарил по бедрата, краката, гърдите. Ремъка, който Том бе размахвал над нея безброй пъти през последните четири години. Броят на ударите зависеше от размера на провинението. Том се прибира, а вечерята е изстинала? Два каиша. Бев е работила до късно в ателието, без да се обади? Три каиша. Я гледай ти — Бев пак е паркирала неправилно. Един каиш… през гърдите. Том беше добър. Рядко я нараняваше. Всъщност не болеше чак толкова. Ако не се брои унижението. От него болеше. А още по-остро болеше от разбирането, че част от душата й копнее за болката. Копнее за унижението.

Който се смее последен, най-добре се смее , помисли тя и замахна.

Този път удари ниско, отстрани и ремъкът го уличи по топките с рязък, но глух плясък — както тупалка върху килим. Това бе краят. Том Рогън мигом загуби борческия си дух.

Той нададе тъничък, немощен писък и рухна на колене като за молитва. Държеше се с две ръце между краката. Отметна глава назад. Жилите по шията му се изпънаха. Устата му застина накриво, като уста на трагична маска. Лявото му коляно се натъкна на едро назъбено парче от шише за парфюм и той безмълвно се просна настрани като кит. Отдръпна една ръка от топките си и стисна раздраното коляно.