Стивън Кинг: Гняв

Дон Лорди ме разглеждаше с хищен поглед, който за втори път през този ден ми напомни „Челюсти“. Силвия пушеше замислено последната цигара от пакета. Пат Фицджералд продължаваше да сгъва своя хартиен самолет, но лицето му беше безизразно. Сандра Крос все още изглеждаше замаяна. Дори Тед Джонс беше потънал в мисли, сигурно си припомняше някое неизпълнено обещание от детинството, или пък някоя зла постъпка.

— Щом няма въпроси, време е да преминем към последната част на нашето скромно по характер, но много поучително събеседване — рекох аз. — Научихте ли нещо днес? Знаете ли какво ни предстои накрая? Я да видим.

Плъзнах поглед по лицата им. Там нямаше нищо. Изведнъж ме завладя страх. Уплаших се, че всичко е било напразно, че там няма да се появи нищо. Гледаха ме с напрегнати, вцепенени физиономии. Когато си на пет годинки и се удариш, надаваш такъв вой, че да разбере целият свят. На десет само хленчиш. Но станеш ли на петнадесет, вече си се научил да похапваш от отровните ябълки, които растат на дървото на болката. Това е Просвещението, както го разбираме тук, на Запад. Мъчиш се да задушиш плача като захапваш здраво стиснат юмрук. Кървиш, но отвътре. Те всички бяха с мен дотук…

И в този миг Свинарника вдигна очи от молива, който стискаше и ми се усмихна с хитра, проницателна усмивка. Усмивка на копой, надушил дирята. Той бавно вдигна ръка, все още стискайки останките от ефтиния молив. Be-bap-a-lula, she’s my baby.

Това събуди и останалите. Веднъж блесне ли дъгата между електродите и — хоп! — вижте, професоре, чудовището се надигна.

Втора вдигна ръка Сюзън Брукс. Последваха я наведнъж няколко души: Сандра, Грейс Станер и — с известно притеснение — Ирма Бейтс. Корки. Дон. Пат. Сара Пастерн. На едни лица цъфтеше усмивка, други бяха замислени. Танис. Нанси Каскин. Дик Кийни и Майк Гевин от небезизвестния отбор на „Плейсървилските хрътки“. Джордж и Хармън, които обичаха да играят шах през междучасията. Мелвин Томас. Ан Ласки. И ето, че всички бяха вдигнали ръце — всички, с изключение на един.

Посочих Керол Грейнджър, защото сметнах, че е заслужила правото да бъде първа. Сигурно сте си мислели, че на нея ще й е най-трудно да пресече терминатора, но тя го направи с такава лекота и очарование, с каквато девойките се събличат, за да се потопят в някой бистър вир.

— Керол? — повиках я. — Да чуем отговора.

Тя се замисли как да го формулира по-точно. Челото й се набърчи, тя несъзнателно засмука показалец.

— Трябва да помогнем — каза тя. — Трябва да помогнем на Тед, да разбере къде е сгрешил.

Мисля, че го каза точно на място.

— Благодаря ти, Керол — кимнах аз.

Тя се изчерви.

Погледнах към Тед, който изглежда едва сега идваше на себе си. Гледаше ни с объркан поглед.

— Мисля, че най-добре ще е, — подех аз — ако приема ролята едновременно на съдия и адвокат. Всички останали ще бъдете свидетели, с изключение на Тед, разбира се — той е обвиняемият.

Тед избухна в безумен смях.

— Ти ли? — той ме посочи. — Божичко, Чарли, за кого се мислиш? Та ти си смахнат като прилеп!

— Имаш ли да кажеш нещо в своя защита?

— Номерата ти няма да минат при мен, Чарли. Нищо няма да кажа. Ще си спестя думите за момента, когато излезем оттук — той огледа съучениците си със заплашителен поглед. — Там вече, щи има много за казване.

— Нали знаеш, каква е съдбата на доносниците, Роко — прекъснах го, като се мъчех да наподобя гласа на Джими Кагни. После вдигнах пистолета, насочих го към главата му и изревах: „БАМ!“

Тед изпищя от изненада.

Зад него, Ан Ласки се разсмя.

— Млъквай! — кресна й Тед.

— Ти ли ще ми кажеш да млъкна, бе — отвърна му тя. — Я си кажи, от какво толкова те е страх?

— Какво… — той я загледа с увиснала челюст. Очите му бяха изцъклени. Изведнъж ми стана жал за него. В Библията се казва, че Змията изкусила Ева с ябълка. Какво ли би станало, ако той а не Ева я бе изял?

Целият разтреперан, Тед се изправи на чина. — От какво се…? От какво се…? — той посочи с пръст Ан, но тя го гледаше без да трепне. — ТИ СИ ЕДНА ПРОКЛЕТА ГЛУПАЧКА! ТОЙ Е ВЪОРЪЖЕН! ИМА ПИСТОЛЕТ! И Е ЛУД! БЕЗ ДА МУ МИГНЕ ОКОТО ЗАСТРЕЛЯ ДВАМА ДУШИ! УБИ ГИ, РАЗБИРАШ ЛИ? И НИЕ СМЕ НЕГОВИ ЗАЛОЖНИЦИ!

— Не и аз — пресеча го Ирма. — Ако исках, можех да си отида.

— Тук научихме някои страшно важни неща за себе си, Тед — добави хладно Сюзън. — Не мисля, че много ни помогна с надутото си държане и тая позиция на превъзходство. Не разбираш ли, че това е може би най-важният урок в нашия живот?