Стивън Кинг: Джирусълъмс Лот

Подът на мазето беше от утъпкана пръст, дебелите няколко сантиметра каменни стени бяха сравнително сухи. Това съвсем не беше „рай“ за плъховете, защото липсваха сандъци, стари мебели или купища хартия, в които тези животни правят гнездата си. Вдигнахме нагоре свещите: пламъкът им освети помещението, но далечният му край продължаваше да тъне в мрак. Подът постепенно се наклони — очевидно мазето минаваше под голямата всекидневна и под трапезарията. Следователно се движехме на запад. Наоколо цареше гробна тишина. Вонята постепенно се засилваше, мракът сякаш ни притискаше, като че се гневеше на светлината, нарушила безспорното му господство.

В далечния край на помещението каменните стени отстъпваха място на полирано дърво. Тук имаше нещо като ниша, встрани от централното помещение, тъй че не можехме да я разгледаме преди да завием зад ъгъла.

Сторихме го и се вкаменихме — сякаш разлагащ се призрак от зловещото минало на този дом се изпречи пред нас. В нишата имаше само един стол, а над него, привързана към дебелите греди на тавана, висеше примка.

— Значи тук се е самоубил — промърмори Кал. — Господи!

— Да, обесил се е… докато трупът на дъщеря му лежал в подножието на стълбата.

Кал понечи да проговори, но в този момент се втренчи в нещо зад мен и изкрещя.

Боунс, как да ти опиша гледката, разкрила се пред очите ни? Как да ти разкажа за чудовищните обитатели в зидовете на къщата?

Стената в дъното на мазето се разтвори и от мрака надникна злобно ухилено лице с тъмни като абанос очи, черни като самата Стикс. Устата му се разтегна в беззъба, агонизираща усмивка, пожълтяла, разложена ръка се протегна към нас. Съществото ужасяващо измяука и колебливо пристъпи напред. Пламъкът на свещта го освети… Съзрях на шията му кървавочервения белег от въжето! Зад него се появи друго адско изчадие, което до края на живота ми ще ме преследва в сънищата ми. Беше момиче с бледо, покрито с плесен лице, устните му бяха изкривени в мъртвешка, страховита усмивка; извитата му под неестествен ъгъл глава се полюшваше.

Сигурен съм, че искаха да ни завлекат в мрака. И положително щяха да успеят, ако не бях запратил свещта си, а след това и стола право в чудовището, застанало сред пролуката в стената.

Наоколо се възцари мрак. Навярно съм загубил съзнание. Дойдох на себе си (както вече ти споменах) в спалнята, Кал седеше до леглото ми. Повярвай, че ако имах възможност щях да си плюя на петите и по нощница да избягам от тази къща на ужасите. Но не мога да го сторя. Превърнал съм се в пионка в някаква мрачна, тайнствена драма. Не ме питай откъде го знам — просто ми е известно. Права бе мисис Клорис, когато казваше, че кръвта вода не става и че има едни, които „наблюдават“ и други, които „пазят“. Страхувам се, че съм пробудил някаква тъмна сила, която в продължение на половин век е спала в мъртвешкото селце Сейлъмс Лот; сила, която е убила прадедите ми и ги е принесла в жертва на Сатаната като живи мъртъвци. Имам още по-страшни подозрения, Боунс, но съм разкрил истината само отчасти. Ако знаех… само ако знаех всичко!

ЧАРЛЗ

Естествено, пиша тези редове само за себе си; напълно сме изолирани от Причърс Корнърс. Не смея да отида там и да пусна писмото, от страх да не „разпръсна заразата“, а Калвин отказва да ме остави сам. Може би с Божията помощ повествованието ми по някакъв начин ще достигне до теб.

(Из джобния дневник на Калвин Маккан)

23 октомври 1850

Днес той е малко по-добре. Поговорихме за привиденията в мазето и стигнахме до заключението, че не са нито халюцинации, нито ектоплазма, а са напълно реални . Навярно (подобно на мен) мистър Буун подозира, че те са ни напуснали. Твърде е възможно: в къщата цари тишина, но тя е някак си зловеща. Сякаш сме се озовали сред измамното спокойствие в центъра на урагана…

Открих пакет документи в долното чекмедже на старомодното бюро в спалнята на горния етаж. Писмата и разписките, съдържащи се в него ме навеждат на мисълта, че това е било спалнята на Робърт Буун. Най-интересната находка се оказаха няколкото букви, надраскани на гърба на реклама за мъжки боброви шапки. Най-отгоре пише: БЛАЖЕНИ СА СМИРЕНИТЕ.

Отдолу има два реда на пръв поглед нищо не означаващи букви:

нбкадехиеание

сложпсрзмуте

Смятам, че това е кодът към заключената и зашифрирана книга, която открих в библиотеката. Гореспоменатият код, наречен „стобор“, е бил използван от простолюдието по време на Войната за независимост. Ако махнете невалидните букви, ще получите следното: