Стивън Кинг - Способен ученик (Лятото на покварата)

Тод изпръхтя шумно.

Главната трудност беше в това: няма ли да пострада репутацията му, ако скъса с момиче, което съвсем очевидно искаше да излиза с него? Няма ли да си мислят хората защо го е оставил? Част от разума му казваше, че това не може да стане. Спомни си как през първата година в гимназията вървеше по коридора след две по-големи момчета и едното от тях попита другото защо е скъсало с приятелката си. „Заебах я“, рече другото и двамата избухнаха в блеещ смях.

Ако някой ме пита защо съм я оставил, ще кажа, че просто съм я заебал. Но ако тя започне да разправя, че сме се чукали само пет пъти? Това стига ли? А?… Колко?… Колко пъти?… Ще злословят ли?… Какво ще кажат?

И умът му се луташе като прегладнял плъх в лабиринт без изход. Напразно си повтаряше, че прави от мухата слон и неговата неспособност да реши затрудненията си показваше колко е съсипан. Ала съзнанието за това не му носеше нова способност да промени поведението си и той потъна в мрачна депресия.

Колежът! Колежът е отговор на въпроса. Той дава възможност да се обясни раздялата с Бети, без някой да търси причината. Ала септември изглеждаше толкова далечен!

Петия път му трябваха почти двайсет минути, за да се възбуди, но Бети обяви, че си е струвало да чака. А миналата вечер беше съвсем неспособен.

— Какво ти става? — кисело попита Бети. След двайсетминутно обработване на отпуснатия му член тя беше разчорлена и нетърпелива. — Да не си от ония момчета, с обратната резба?

Едва не я удуши на място. Ако му беше под ръка неговата пушка калибър 7,62 милиметра…

— Виж ти, синът ми е като пушка . Честито, сине!

— А? — той се огледа и остави мрачните си мисли.

— Влизаш в южната група на звездите от гимназиите! — Баща му се хилеше гордо, с удовлетворение.

— Така ли? — За момент той не проумя какво каза баща му, думите прозвучаха двусмислено. — Ами да, треньорът Хейнс спомена нещо такова в края на годината. Каза, че ще включи мен и Били Де Лайънс. Всъщност никога не съм го очаквал.

— Исусе, това сякаш не те радва?

— Само се опитвам

(кой ли те бръсне?)

да свикна с мисълта. — С върховно усилие той докара нещо като усмивка. — Може ли да погледна статията?

Баща му подаде вестника през масата и Тод стана на крака.

— Ще събудя Моника. Трябва да види това преди да излезем.

Господи, не! Не мога да застана пред двамата тази сутрин.

— А, не си струва. Знаеш, че няма да заспи, ако я събудиш. Ще й оставим вестника на масата.

— Да, струва ми се, че така ще направим. Ти си дяволски разсъдливо момче, Тод!

Той потупа Тод по гърба. Тод затвори очи и сви рамене, сякаш искаше да каже „глупости!“, което накара баща му да се засмее. Тод отвори очи и погледна вестника.

4 МОМЧЕТА ОТ ЮЖНАТА ГРУПА НА ЗВЕЗДИТЕ ВЕЧЕ СА ОПРЕДЕЛЕНИ, съобщаваше заглавието. Под него имаше снимки на всички в техните екипи: хващачът и играчът отляво от гимназията във Феървю, левакът от Маунтфорд, а до него вдясно — Тод, който открито се усмихваше на света под козирката на бейзболната си шапка. Прочете статията и разбра, че Били Де Лайънс влиза във втория отбор. Поне това го правеше щастлив. Де Лайънс можеше да се гаври с него, че е методист, докато му увисне езикът, ако му доставяше удоволствие, ала с това не сполучваше да баламоса Тод. Той знаеше съвсем точно мястото на Били Де Лайънс. Може би си струваше да го запознае с Бети Траск, другото ярко сияние. Тази мисъл отдавна се въртеше в главата му и миналата вечер реши твърдо. Семейство Траск минаваха за бели. Само като й видиш носа и приликата с маслина — а родителите й бяха още по-зле — и всичко ти става ясно. Много просто: членът му долови разликата преди неговия разум. Кого си мислят, че будалкат, като се наричат Траск?

— Още веднъж те поздравявам, сине.

Той вдигна поглед и първо видя протегнатата ръка на баща си, а след това и глупаво ухиленото му лице.

Приятелят ти Траск е евреин, се чу да крещи в лицето на баща си. Затова бях импотентен миналата вечер с оная курва, дъщеря му! Това е причината! Сетне леденият глас, който понякога идва в такива моменти, се надигна от бездната на неговата същност, за да обуздае нахлуващото безразсъдство, сякаш казваше

(ОВЛАДЕЙ СЕ ВЕДНАГА)

зад стоманени порти.

Стисна ръката на баща си и я разтърси. Усмихна се сърдечно пред гордото бащино лице и каза:

— Даа, благодаря, татко!

Оставиха вестника отгърнат на същата страница с бележка, която Дик настоя Тод да подпише: Твоят син от звездите, Тод.