Стивън Кинг - Способен ученик (Лятото на покварата)

Той влезе вътре.

Изпита, както обикновено, мига на хладен ужас, когато пристъпи в кухнята и видя Дюсандър леко смъкнат настрани в люлеещия се стол. Чашата му и полуизпитата бутилка с бърбън стояха на масата. Догорялата му цигара беше пробила дупка в кутията от майонеза, където се търкаляха смачкани още няколко фаса. Устата на Дюсандър зееше. Лицето му бе прежълтяло. Големите му ръце падаха безжизнено над облегалките на стола. Нищо не показваше, че диша.

— Дюсандър — извика момчето малко дрезгаво. — Стани и засияй, Дюсандър.

Усети вълна от облекчение, когато старецът се стресна, премигна и най-подир се поизправи.

— Ти ли си? Толкова рано?

— Пуснаха ни по-рано за последния учебен ден — обясни Тод. Той показа догорялата цигара в кутията от майонеза. — Някой ден така ще подпалиш къщата.

— Може би — каза с безразличие Дюсандър. Подири с ръка цигарите и извади една от пакета. Цигарата дълго се търкаля по края на масата, преди Дюсандър да успее да я хване. Запали я. Връхлетя го продължителен пристъп на кашлица и Тод потръпна от отвращение. Когато старецът наистина пушеше, Тод едва ли не очакваше да избълва сивочерни парчета от белите си дробове върху масата, и ако това станеше, вероятно щеше да се ухили.

Най-сетне кашлицата понамаля дотолкова, че позволи на Дюсандър да каже:

— Какво правихте днес?

— Раздаваха ни бележниците.

Дюсандър взе бележника, отгърна го и го отдалечи на една ръка разстояние, за да прочете написаното:

— Английски — 6. История на Америка — 6. География — 5+ . Твоят кръг и ти — 5. Начален френски — 5–. Основи на алгебрата — 5.

Той остави бележника.

— Много добре. Какъв ти е дерта? Спасихме ти кожата, момче. Ще промениш ли някоя от тези бележки в последната колона?

— Френски и алгебра, може би. Струва ми се, че нищо от това няма да излезе наяве. Мисля, че дължа това на теб. Не се гордея, такава е истината. Е, благодаря ти.

— Каква трогателна реч — каза Дюсандър и пак се закашля.

— Предполагам, че от тук на татък няма да се срещам толкова често с теб — рече Тод и Дюсандър изведнъж спря да кашля.

— Нима? — доста вежливо произнесе той.

— Да — кимна Тод. — На двайсет и пети юни заминаваме на Хавайските острови за един месец. От септември тръгвам на училище в другия край на града. Ще бъда доста зает.

— О, да, Schwarzen 9 9 Черните (нем.) — Б.пр. — каза Дюсандър, като напразно се опитваше да издебне мухата, която пълзеше по червените и белите карета на мушамата. — Двайсет години тази страна се грижи и занимава с Schwarzen . Но ние знаем отговора… нали така, момче? — Той се усмихна на Тод и Тод сведе поглед, защото усети как старата неприязън повдига и обръща стомаха му. Изпита ужас, омраза и желание да направи нещо толкова ужасно, което можеше да осъществи напълно само в сънищата си.

— Видиш ли, имам намерение да следвам, ако още не ти е известно. Зная, че има много време до тогава, но аз мисля за това. Даже съм избрал специалността. История.

— Възхитително! Тоя, който не се учи от миналото…

— Хайде, стига — рече Тод.

Дюсандър се съгласи съвсем любезно. Знаеше, че момчето не се е пречупило. Още не е. Седна със скръстени ръце и се втренчи в него.

— Мога да взема писмото от моя приятел — неочаквано изтърси Тод. — Разбираш ли? Ще ти дам да го прочетеш и след това ще видиш как го изгарям. Ако…

— … ако изтегля някакъв документ от моята каса в банката.

— Ами… да.

От Дюсандър се изтръгна дълъг, празен, печален звук.

— Мое момче — рече той. — Ти все още не разбираш положението. И никога не си го разбирал, още от самото начало. Отчасти защото си момче, но не е там работата; даже в началото ти беше много голямо момче. Не, истинското зло е в абсурдната ти американска самоувереност, която не допуска трезва оценка на възможните последици от твоите действия. Тя не допуска това даже и сега.

Тод започна да обяснява нещо и Дюсандър вдигна непреклонно ръка, сякаш изведнъж беше станал най-старото пътно ченге в света.

— Не, не ми възразявай. Това е вярно. Върви, ако искаш. Напусни къщата, излез оттук и никога не се връщай. Мога ли да те спра? Не. Разбира се, че не мога. Забавлявай се на Хавайските острови, докато аз седя в тази гореща, вмирисана на лой кухня и чакам да видя дали Schwarzen в Уотс ще се решат да започнат убийства на полицаи и пак да наченат палежи на посраните им къщи през тази година. Не мога да те спра, както не мога да спра остаряването с всеки изминал ден.