Стивън Кинг - Начин на дишане (Зимна приказка)

— Загазила си — произнесла кратко тази жена, която доскоро била толкова сърдечна.

— Да — казала мис Стансфийлд. — Някои го наричат така.

Бузите на мисис Кели придобили цвета на стара тухла.

— Не се пиши много хитра пред мен — казала тя. — Като ти гледам корема, толкова си хитра, че вече си насред пътя.

Когато слушах разказа, виждах ги и двете с вътрешното си око: мис Стансфийлд с открития поглед на лешниковите си очи, приковани в мисис Кели; тя се държи съвършено, отказва да сведе поглед, да плаче или да се засрами. Мисля, че тя е имала далеч по-голяма представа за неприятността, в която е изпаднала, отколкото нейната началничка с двете й почти отгледани деца и уважавания съпруг, който имал собствена бръснарница и гласувал за републиканците.

— Виждам, че не се срамуваш от начина, по който ме измами — избухнала огорчената мисис Кели.

— Не съм ви мамила. До днес не е ставало въпрос за моята бременност. — Тя погледнала с любопитство мисис Кели. — Защо твърдите, че съм ви измамила?

— Поканих те вкъщи — извикала мисис Кели. — Ти вечеря… със синовете ми. — Тя погледнала мис Стансфийлд с пълна погнуса.

Тук мис Стансфийлд се разсърдила. През целия си живот не била толкова ядосана. Тя знаела каква реакция ще предизвика, когато нещата излязат наяве, но, както ще потвърдите, господа, понякога разликата между академичната теория и практическото й приложение е твърде шокираща.

Като стиснала здраво ръце на скута си, мис Стансфийлд казала:

— Ако намеквате, че съм съблазнила или съм се опитала да съблазня някой от синовете ви, това е най-мръсната, най-гнусната лъжа, която съм чувала през живота си.

Мисис Кели дръпнала назад глава, сякаш са я зашлевили. Цветът на тухла отлетял от бузите й, останали само две малки туберкулозни петна. В стаята, където смътно миришело на цветя, двете жени се гледали сурово над бюрото, отрупано с парфюми. Този миг изглеждал по-дълъг, отколкото бил всъщност, каза ми мис Стансфийлд.

След това мисис Кели дръпнала едно чекмедже и извадила от него жълтеникав чек. Към него бил прикрепен бледорозов къс хартия. Като оголила зъбите си, сякаш за да хапе при всяка дума, мисис Кели произнесла:

— Стотици прилични момичета търсят работа в този град. Мисля, че нашето предприятие няма нужда от проститутки като теб, скъпа.

Моята пациентка ми каза, че тази последна дума „скъпа“ я вбесило. Миг след това ченето на мисис Кели увиснало, когато мис Стансфийлд стиснала ръце толкова плътно, сякаш са вързани със стоманена верига, и е опасност да се нарани (на първи септември забелязах поизбелелите, но все още видими петна) започнала да пухти като локомотив със стиснати зъби.

Никак не е смешно, но аз избухнах в смях само като си представих станалото, мис Стансфийлд също се засмя. Мисис Дейвидсън надникна, за да се увери, че не сме се надишали с райски газ, и пак изчезна.

— Мислех да направя само това — каза мис Стансфийлд, като триеше очите си с носна кърпичка. — Защото в този момент видях как се протягам и помитам всички мостри от парфюмите на голия циментов под. Не само си го помислих , аз го видях . Видях как шишенцата се трошат на пода и изпълват стаята с такава ужасна смрад, че трябваше да се дезинфекцира. Направих го, нищо не можеше да ме спре. После задишах като локомотив и всичко си дойде на мястото. Можех да взема чека и розовата хартия, да стана и да изляза. Не можех да й благодаря, разбира се — все още бях локомотив. — После тя стана сериозна. — Сега всичко е минало и даже малко ми е жал за нея. Не беше ли тая постъпка нещо твърдоглаво?

— Никак. Мисля, че е възхитително да си чувствителен.

— Може ли да ви покажа нещо, което купих с допълнителната си заплата, доктор Маккарън?

— Да, ако искате.

Тя отвори чантата си и извади плоска кутийка.

— Купих я в заложната къща. За два долара. Това е единственият път през този кошмар, когато се чувствах поругана и омърсена. Не е ли странно?

Тя отвори кутийката Пя остави на бюрото ми, за да погледна вътре. Не се изненадах от онова, което видях. В кутийката имаше позлатена венчална халка.

— Ще направя необходимото — каза тя. — Аз живея в нещо, което мисис Кели без съмнение би нарекла „почтен пансион“. Собственичката е сърдечна и дружелюбна… но не беше ли и мисис Кели сърдечна и дружелюбна? Струва ми се, че сега може да ме изхвърли всеки момент и ако поискам да ми върне от предплатата или от депозита за възможни щети, който й платих при настаняването, тя ще ми се изсмее в лицето.