Клифърд Саймък - Резерватът на таласъмите

В коридора все още вонеше от ужасната смрад.

— Но каква е тая работа? — простена Нанси. — Защо мистър Мармадюк…

— Вонящи буболечки и нищо повече — рече й Уп. — Не можете ли да си го представите? Раса от вонящи буболечки в Галактиката! А ни изплашиха!

Инспектор Дрейтън важно и тежко се придвижи напред.

— Страхувам се, че всички ще трябва да дойдете с мен — каза той. — Ще ми са нужни вашите показания.

— Показания ли? — разгневи се Шарп. — Сигурно не сте с ума си. Показания в такова време, когато драконът е на свобода и…

— Но едно извънземно същество е убито — възрази Дрейтън. — И не просто едно обикновено извънземно същество, а представител на раса, която е възможно да е наш враг. Може да има последствия.

— Просто напиши — предложи Уп — убит от един див звяр.

— Уп — отсече Карол, — как можеш да кажеш такова нещо. Силвестър не е див. Нежен е като коте. И не е звяр.

Максуел се огледа.

— Къде е Духа? — попита той.

— Побягна — отвърна Уп. — Винаги прави така, когато започне да става горещо. Един страхливец и нищо повече.

— Но той каза…

— Да — продължи Уп, — а ние си губим времето. О’Тул се нуждае от помощ.

Когато слязоха от шосето, О’Тул вече ги чакаше.

— Знаех, че ще дойдете — поздрави ги той. — Духа каза, че ще ви открие. А страшно ни трябва някой да вразуми тролите, които се крият, издават нечленоразделни звуци под моста си и не искат да слушат никакви доводи.

— Какво общо имат тук тролите? — попита Максуел. — Не можеш ли поне веднъж в живота си да ги оставиш на мира?

— Тролите — обясни О’Тул, — колкото и да са гадни, са единственото ни спасение. Те са единствените, които, поради липса на каквато и да е цивилизованост, остават вещи в магиите от стари времена и са специалисти в най-мръсните, най-злите заклинания. Феите, естествено, също не изменят на старите умения, но техните вълшебства са добри, а благостта не е нещо, от което се нуждаем сега.

— Ще ни кажеш ли — попита Шарп — какво точно става? Духа не остана дълго при нас, за да ни обясни всичко.

— С удоволствие — отвърна таласъмът, — но да тръгваме, а аз ще ви разкажа цялата случка по пътя. Имаме малко време, за да го губим, а тролите са упорити и дълго ще трябва да ги убеждаваме да ни помогнат. Сврели са се в покритите с мъх камъни на оня техен глупав мост и се кикотят, сякаш са загубили ума си. Макар, нека си кажем горчивата истина, тези отвратителни троли нямат много ум за губене.

Тръгнаха вкупом по скалистото дефиле, разположено между хълмовете. На изток се зазори, но пътеката, скрита сред дърветата и заградена от храсти, беше тъмна. Тук-таме се разбуждаха птички и цвърчаха, а някъде горе, на хълма, врещеше енот.

— Драконът си дойде при нас — каза им О’Тул, докато вървяха, — единственото останало за него място на Земята, където може да отиде и отново да бъде сред свои, а колесатите, които в старо време си имаха друго име, го нападнаха като летящи метли в боен строй. Принудят ли го да слезе на земята, ще го хванат и много бързо ще го отведат оттук. Несъмнено той се сражава чудесно, отбива ги, но започва да се уморява и ако ще му помагаме, трябва да бързаме много, нужна е голяма експедитивност.

— И ти разчиташ — добави Максуел — тролите да свалят колесатите, както свалиха автолета.

— Бързо схващаш, приятелю. Такова нещо се върти в главата ми. Но тези мръсни троли се пазарят.

— Не знаех, че колесатите могат да летят — каза Шарп. — Виждал съм ги само да се търкалят.

— Много неща умеят — обясни ОТул. — От телата им могат да израстват безброй и невъобразими приспособления. Дюзи за разпръскване на отвратителния им газ, оръжия за изстрелване на смъртоносните им патрони, струи, за да се превръщат в летящи метли, движещи се с изумителна скорост. Никога не идват за добро. И след толкова много векове те пак са изпълнени с яд и злоба, притаили са се дълбоко в Галактиката със злост, разяждаща като тумор разложените им мозъци, и чакат възможност да станат каквито никога не могат да бъдат, защото нито са били, нито някога ще бъдат нещо повече от роби.

— Но защо да се занимаваме с тролите? — попита Дрейтън кисело. — Мога да взема пушки, самолети…

— Не се опитвайте да се правите на по-голям глупак, отколкото вече се показахте — рече Шарп. — Не можем и с пръст да ги пипнем. Не бива да създаваме инциденти. Тук хората не трябва да се месят. Това е нещо за уреждане между Мъничкия народ и техните бивши роби.

— Но саблезъбият вече уби…