Лоис Бюджолд - За честта на Вор

Първото, което видя, беше собствения й станър. Малкият сив правоъгълник лежеше в широка и силна длан, дулото му сочеше право в гърдите й. Очите й механично потърсиха невропаралитичното му устройство. Коланът на офицера бе натежал от оръжие и спомагателно оборудване, но кобурът за устройството на дясното му бедро беше празен, също като онзи на лявото, в който трябваше да бъде плазменият му лък.

Беше малко по-висок от нея, едър и широкоплещест. Разрошената му коса бе леко прошарена, а сивите му очи — студени и внимателни. От цялата му фигура се излъчваше доста нехарактерна за бараярски офицер отпуснатост, която се подчертаваше още повече от измачканата униформа и пресния червен белег на дясната скула. Изглежда и неговият ден не е бил от леките, помисли си Корделия. После блестящите точици отново се появиха пред нея, главата й безсилно клюмна назад.

Когато се свести, ботушите ги нямаше. Вдигна очи на няколко сантиметра и го видя спокоен и търпелив, седнал на повален дънер на няколко крачки от нея. Направи безуспешен опит да победи гаденето в стомаха си, изви се настрана и повърна.

Вражеският капитан се размърда, но остана на мястото си. Тя пропълзя до поточето в дъното на ладийката, бълбукащо само на няколко метра по-нататък, изплакна устата си с ледената вода и плисна няколко шепи върху пламналото си лице. Веднага се почувства по-добре. Надигна се до седнало положение и изграчи:

— А сега, какво?

Офицерът сведе глава в някакъв намек за любезност.

— Аз съм капитан Арал Воркосиган, командир на имперския боен кораб „Генерал Воркрафт“. Представете се, ако обичате.

Гласът му беше приятен баритон, в говора му се долавяше лек акцент.

— Командор Корделия Нейсмит от Астрономическия център на Бета — отвърна тя, после обвинително добави: — Работим по научна програма, корабът ни не е военен…

— Забелязах — язвително отвърна той. — Къде са останалите членове на експедицията ви?

— Това вие трябва да знаете по-добре от мен — присви очи Корделия. — Бях високо в планината, близо до върха. Помагах на нашия специалист по ботаника. — В гърдите й потрепна страх: — Не сте ли го виждали? Той е мичман, благодарение на него се озовах в тази долчинка в момента на нападението…

Мъжът хвърли поглед към хълмчето, от което тя вероятно се беше изтъркаляла. Кога стана това? Преди минута, час, ден?

— Младеж с кестенява коса?

Сърцето й пропусна един такт.

— Да.

— Не можете да направите нищо за него.

— Но това е убийство! Той беше въоръжен само със станър! — Очите й гневно проблеснаха: — Защо нападнахте хората ми?

Мъжът замислено почука дланта си с плоската част на оръжието.

— Вашата експедиция трябваше да бъде арестувана за нарушаване на бараярското космическо пространство. Предпочитахме това да стане без насилие, но нещата се развиха по друг начин. Аз бях улучен от парализиращ заряд и когато дойдох на себе си, видях лагера ви в състоянието, в което го видяхте и вие…

— Много добре! — просъска Корделия и усети как устата й се запълва с жлъчка: — Радвам се, че Рег ви е дал да се разберете, преди да му видите сметката!

— Ако имате предвид онзи рус младеж на площадката, който прояви безспорна смелост, трябва да ви разочаровам — погледна я в очите капитанът. — Той беше толкова неопитен, че едва ли би улучил къща на десет метра от себе си. Не зная защо вие, бетианците, изобщо обличате военни униформи. Подготовката ви е по-слаба от тази на деца, излезли на пикник… Ако заплащането ви зависи от военния чин, аз наистина нямам какво да кажа…

— Той беше геолог, а не наемен убиец! — остро отвърна тя. — А вашите прехвалени войници не успяха да пипнат моите „деца“, нали?

Веждите му се сляха в една линия и Корделия побърза да млъкне. Прекрасно, каза си тя. Още не ме е докоснал, а аз вече започнах да пея.

— Как не, как не… — проточи с лека ирония Воркосиган и насочи станъра към комуникационния панел, захвърлен край потока. От кутийката се изви тънка струйка дим. — Какви заповеди дадохте на кораба си, когато бяхте информирана за успешното му бягство?

— Дадох им пълна свобода на действие — промърмори тя и направи опит да се концентрира.

— Отлична заповед, особено когато подчинените ти са бетианци — презрително изсумтя той. — Поне сте сигурна, че ще я изпълнят…

О, стига вече! Сега е мой ред!

— Хей! — рязко вдигна глава тя. — Аз зная защо съм изоставена от хората си, но какво ще кажете вие? Нима е толкова лесно да зарежеш командира си, дори когато той е бараярец? — Тялото й рязко се надигна и зае седнало положение: — А кой ви е парализирал, след като твърдите, че Рег не е в състояние да улучи дори къща?