Лоис Бюджолд - Бараяр

— И би трябвало — изръмжа младият лорд. Брат му прояви по-голямо самообладание и неохотно отвърна:

— Приемам вашето извинение, госпожо. Допускам, че лейтенантът ви е някакъв роднина. Извинявам се, ако сме ви обидили с нещо.

— И аз приемам вашето извинение, командир. Макар лейтенант Куделка да не е мой роднина, а само моят втори най-скъп… враг. — Корделия млъкна и двамата се намръщиха един срещу друг — тя иронично, той озадачено. — Но бих искала да ви помоля и за една услуга, сър. Не допускайте подобни коментари да стигат до ушите на адмирал Воркосиган. Куделка беше един от офицерите му на борда на „Генерал Воркрафт“ и бе ранен по време на неговата отбрана при миналогодишния политически бунт. Адмиралът го обича като свой собствен син.

Командирът постепенно се успокояваше, но Друшнакови все още гледаше на кръв. Той се поусмихна.

— Да не би да намеквате, че ще ме пратят да охранявам остров Кирил?

Какъв ли бе остров Кирил? Очевидно някакъв отдалечен и неприятен аванпост.

— Съмнявам се… Той не би използвал служебното си положение за лични цели. Но би му причинило излишна болка.

— Разбрах, госпожо. — Сега вече го беше озадачила наистина — тази обикновена наглед жена, толкова не на място в тази бляскава галерия. Двамата младежи се обърнаха, за да наблюдават спектакъла, и двайсетина минути всички мълчаха, докато церемониите не прекъснаха за обяд. Тълпите хора от галерията и от залата излязоха, за да се срещнат в коридорите на властта.

Тя откри Воркосиган — Куделка беше до него, да разговаря с баща си, граф Пьотър, и с някакъв по-възрастен мъж, облечен в графска мантия. Ворпатрил я доведе и изчезна, а Арал я поздрави с уморена усмивка.

— Мили капитане, наред ли е всичко при теб? Искам да те запозная с граф Ворхалас. Адмирал Рулф Ворхалас беше негов по-малък брат. Трябва да бъдем кратки, защото по график имаме частен обяд с принцесата и принц Грегор.

Граф Ворхалас се поклони дълбоко над ръката й.

— Миледи. Имам чест.

— Графе. Аз… се срещнах с брат ви съвсем за кратко. Но адмирал Ворхалас ме порази с изключителните си качества. — „А после го разбихме.“ Оставила ръката си в неговата, Корделия изпита неприятно усещане, но той очевидно не хранеше лична враждебност към нея.

— Благодаря ви, миледи. Всички смятаме така. А, ето ги и момчетата. Обещах да ги запозная с вас. Евън се опитва да получи място в Щаба, но аз му казах, че първо трябва да го заслужи. Бих искал Карл да проявяваше същия интерес в службата. Дъщеря ми ще полудее от завист. Вие побъркахте всички момичета, миледи.

Графът се спусна да доведе синовете си. „О, Господи — помисли си Корделия. — Трябваше да се досетя, че са те.“ Двамата мъже, които седяха пред нея в галерията, и се поклониха нервно.

— Но вие се познавате — каза Воркосиган. — Видях ви да разговаряте в галерията. Какво обсъждахте така оживено, Корделия?

— Ами… геология. Зоология. Любезността. Най-вече говорихме за любезността. Дискутирахме извънредно широка тема. Всеки от нас научи другия на нещо, струва ми се — усмихна се тя, без дори да мигне.

Командир Евън Ворхалас изглеждаше малко бледен.

— Да — каза той. — Получих… урок, който никога не ще забравя, миледи.

Воркосиган продължи със запознанството.

— Командир Ворхалас, лорд Карл — лейтенант Куделка.

Куделка, натоварен с пластмасови листи и дискове, с жезъла на главнокомандващия въоръжените сили, връчен току-що на Воркосиган като новоизбран регент, и със собствения си бастун, не бе сигурен дали трябва да се ръкува, или само да поздрави. В крайна сметка той изпусна всичко, което държеше, и не успя да направи нито едното, нито другото. Ръката му се сблъска с тази на Друшнакови, която се наведе да му подаде бастуна.

— Не ми е необходима помощта ви, госпожице — изръмжа й тихо Куделка и тя се отдръпна и застана намръщена зад Корделия.

Командир Ворхалас му подаде някои от дисковете.

— Извинете ме, сър — каза Куделка. — Благодаря ви.

— Няма защо, лейтенант. Самият аз някога едва не бях улучен от невроразрушител. Дяволски се уплаших. Вие сте пример за подражание за всички ни.

— Съвсем… не е болезнено, сър.

Корделия, която знаеше от личен опит, че това е лъжа, запази спокойствие. Групата се раздели — всеки тръгна по задачите си. Корделия спря пред Евън Ворхалас.

— Приятно ми беше да се запознаем, командир. Предвиждам, че ще стигнете далеч в бъдещата си кариера — и то не на остров Кирил.

Ворхалас се усмихна.