Милан Асадуров - Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))

— Затруднението естествено се отнасяше и за истинския ми баща, сър, който ме откри и припозна, когато навърших осемнайсет години. И езикът на татко Хогбен се върза на фльонга, щом се опита да произнесе цялото ми име. Странна работа, като имате предвид, че той е Нулевата Сефира, известна още като Прототип на Света-прототип или предтеча на Отрицателното битие, от което произлизат всички неща…

Челюстта на негодника пак провисна до пъпа с такава сила, че Хък се уплаши да не се откачи и намали силата на внушението. Все пак броенето на толкова много пари на фона на Кабалата си беше вълнуващо събитие и Скарлати като нищо можеше да получи инфаркт.

Проблемът бе, че всяка мисъл и представа за доставчика бе заключена в главата на Скарлати с девет катинара. Страхът от мистериозния притежател на ядрените бойни глави явно го парализираше. А без достатъчно натиск Хък едва ли щеше да се добере до него.

— Знам, че е трудно за възприемане, сър. От години го обяснявам на великите хора, но досега само Парацелз и Айнщайн го разбраха. Просто трябва да запомните, че татко е еманация на Нищото, дало живот на материалната вселена, а на вещите познавачи на Кабала се налага да преглътнат, че Хогбен е преди техния Айн, най-външния и първичен воал на Отрицателното битие. Видяхте ли колко е просто! Това не ти е Хампарцум Магърдич Хампарцумян! Та татко Хогбен на бърза ръка ме прекръсти на Хък, защото по това време се правеше на натурализиран американец и не признаваше имена с повече от една сричка. Така станах Хък Хогбен.

Разбираш колкото магаре от кладенчова вода…

— Ще ти дам аз едно магаре! — избухна грозноватата грамада, привършила с броенето на парите.

Бързо смяташе негодникът му с негодник. Хък се подвоуми дали на Скарлати взе да му омръзва да му бърникат в главата или уговорената сума вече му се струваше малка. Все пак доста изтрая. С тая забавена реакция как ли беше станал контрабандист на оръжие. Навярно бе получил бизнеса в наследство.

Скарлати се размърда в креслото и остави чашата на пода.

— Или казвай паролата, или…

Като следеше внимателно ръцете му, Хък усили леко натиска, поемайки пресметнат риск:

— Позволете да ви прекъсна, сър. Моето родословие изглежда ви е пообъркало, ама нали знаете, че всяка крушка си има опашка. — Божичко, в бързината му пробута поговорка от друга глава! — Родословното ми дърво по начало си е по-заплетено от Дървото на Живота, пък и аз обикновено съм пиян и допълнително му преплитам клоните…

Изглежда от натиска на Хък маскировката на Скарлати пак сработи, защото постоянно играещите му очи се оживиха и той заприлича на любезен домакин, който е получил на тепсия повод да се почерпи въпреки забраната на лекарите.

— …Ама да не си помислите, че съм някакъв битов алкохолик, само защото съм израснал в Източна Европа. Моето е генетично пиянство. Като странично следствие от произхода ми покрай храносмилателните сокове стомахът ми произвежда и „Каберне совиньон“ с деклариран географски район. Не се шегувам, сър. Вземал съм проби с най-различни стомашни сонди и съм ги давал за изследване — истинско „Каберне совиньон“ от Поморийския регион на брега на Черно море, при това пробите ми са по-чисти даже от фабричните.

На простата ти глава едно око стига…

Нищо. Даже не мигна. Скарлати се бе изпружил като гипсиран и нямаше да издържи дълго така. Хък за миг си помисли да се откаже и да офейка, но като си представи последствията продължи почти в скоропоговорка, молейки се сърцето му да издържи:

— Като малък си имах проблеми с това каберне, сър, но вече свикнах. На времето открих, че в продължение на три дни около всяко пълнолуние секрецията от декларирания географски район секва, и тогава мога да ям риба-перка и да пия любимо си бяло вино „Траминер от Хан Крум“ .

С луд шега не бива…

Хък си прехапа езика. Негодникът беше изключил съзнанието си и ловко измъкна изпод халата грамаден, лъскав револвер с изящни сребърни инкрустации. Той го зяпаше с умиление, сякаш не държеше в ръцете си добре поддържан „Колт“ , ами Мишел Пфайфър. Хък се вторачи като хипнотизиран в револвера и косите му се изправиха от ужас…

Не бе никакъв „Колт“ , ами знаменитото малко оръдие „Кастъм Сталкер 555“ , калибър 50 Екшън Експрес, зареден с 12,7-милиметрови куршуми, които спокойно можеха да отворят в тялото му дупки като прозорците на Бъкингамския дворец.

— Не казвайте на татко Хогбен, сър, — запротестира Хък, шмугна се покрай него и се зарея из салона като подплашено врабче. — Трябва да призная, че доста време се опитвах да накарам стомахът ми да престане с това „Каберне совиньон“ и да мине на „Траминер от Хан Крум“ , но всеки път текваше някакво отвратително розе, което само французин може да хареса, та вече съм се отказал.