Милан Асадуров - Мистерии

1874:Вампири смучат кръвта на ирландски овце

Сигурно веднага ви направи впечатление наглата западняшка пристрастност. Само вампирите от Източна Европа са назовани по име, а западните им колеги тънат в неизвестност зад безличните вълни от масова истерия! Ако желаете да поспорите на тази тема с автора на цитираната хронология, можете да му пишете на адрес: vampires@afn.org. Аз вече му досадих, но Дж. Гордън Мелтън високомерно ми отговори, че моята извадка от писанието му била още по-пристрастна от неговата хронология.

Както и да е! Пряко волята на г-н Мелтън проучванията на Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч все пак успяха да извадят на светло имената на 10-те най-известни западноевропейски вампири (също в хронологичен ред):

Макар ясно да се вижда, че вампирясването има отколешни традиции в Англия, Франция и Германия, всички изследователи кой знае защо се надпреварват да изтъкват славянската вампирска традиция от XV-XVI в. При това на източноевропейските вампири се приписва някаква патологична сексуалност и маниакална страст към откритите вратове на привлекателните девойки. Главният виновник за тези изкривени представи несъмнено е Брам Стокър — приятелят на Хък Хогбен, който майсторски увековечи като в криво огледало влашкия войвода Влад III Тепеш в своята книга Дракула, и в днешно време писанията му с лека ръка се приемат на сериозно.

Дълго време интуитивно усещах, че има някаква разлика между вампирите от Източна и Западна Европа, но я отдавах на културните различия. Все пак източната цивилизация е много по-стара от западната! Но един ден най-сетне попаднах на подходящ откъс от дневника на Хък, който обясни всичко.

23 август 1494 г.Днес по желание на вдовицата направих аутопсия на един трансилвански вампир и открих, че приживе е бил ухапан от бясно куче! Приятната женица твърдеше, че се е любила с мъжа си най-много веднъж на месец, а вампирясалият й съпруг за два дни беше посегнал на трийсет девойки. Симптомите на бяса подозрително напомнят на славянските поверия за вампирите. Тази все още неописана болест предизвиква толкова ужасни мускулни спазми на лицето и шията, че жертвата наистина заприличва на побесняло куче или вълк. Болният получава болезнена ерекция, траеща няколко дни. Той бяга като попарен от шума, светлината, огледалата и водата, но изпитва неудържимо желание да хапе до кръв и да задоволи изгарящото го сексуално желание. Прегледах статистиката и догадката ми се потвърди напълно. Масовата поява на вампири в Източна Европа съвпада с епидемиите от бяс сред дивите животни. Дано да не забравя да публикувам това откритие в някой медицински алманах.

Ала като много от благородните му пориви и този бързо изфирясва от главата на Хък 18 18 Този път драконът по изключение е прав! Сетих се едва след 500 години във Виго по време на един научен диспут с моя приятел д-р Хуан Гомес Алонсо, който сам бе стигнал до същия извод. Коментар на Хък Хогбен. .

Добре, че народите в Източна Европа скоро сами намират цаката на вампирите. Унгарците и румънците погребват потенциалните вампири със специално острие около врата, здраво захванато за ковчега, така че ако трупът понечи да се надигне от гроба, да се самообезглави. Когато мъртвецът е ерген, румънците се подсигуряват и с друго острие, насочено право в сърцето. Освен това всички славянски народи поръсват около гроба просо, та вампирът да се подлъже и да започне да го събира вместо да ходи да смуче кръв. За всеки случай мнозина източноевропейци окачват на вратите на домовете си тръни по подобие на Исусовия венец. А по-страхливите се закичват с всичкото семейно сребро, включително приборите за хранене, и ходят с протегната ръка, в която стискат кръст.

Вековният опит позволи на славяните да разработят тестове за откриване на гробовете на потенциалните вампири. Те се основават на проверения факт, че едноцветен (бял или черен) кон, язден от девственица, никога няма да стъпи на гроба на вампир.