Милан Асадуров - Мистерии

Единственият аналог на Мадарския конник в човешката история е барелефът на цар Дарий, издълбан в V в. пр. Хр. върху Бехистунската колона, който изобразява бойния му триумф над подвластните народи. Хък много пъти ми е разказвал, че баща му изпитвал голяма слабост към Дарий. Затова си мисля, че идеята за Мадарския конник трябва да е на някой член на семейство Хогбен и сигурно е осъществена между 697 и 705 г. Ама Хък мълчи като пукал по въпроса. Убеден съм, че се прави на важен, защото Мадарският конник не е просто паметник на хан Аспарух, а спонтанна, бликаща от възторг, героична възхвала на Годината на Дракона.

Като всички хорица по Земята и Хък не е лишен от смехотворната страст да възвеличава жалките човешки дияния, като се напъва да ги съизмерва със силата, мощта и древната слава на драконите 12 12 Ега ти мегаломана! Коментар на Хък Хогбен. . Май единственият начин изобщо някой да те забележи в тълпата и историята на Земята все пак да те запомни по някакъв начин е начело на огромна войска да си победил самотен дракон в нечестна борба. Типичен пример в това отношение е поведението на Хък в 879 г., когато получава поръчка от Алфред Велики да възвеличае победата му над викингите на Гътръм от предишната година.

Несъмнено най-впечатляващата от всички геоглифи по английските хълмове е така нареченият Бял кон от Уфингтън в Баркшир. Рисунката наистина е блестящо стилизирана и мнозина изследователи с право я оприличават повече на дракон, отколкото на кон. И как няма да я оприличават, като това е най-хубавият ми портрет, издържан в добрите стари традиции на абстракционизма. С една единствена отлика! На този портрет съм с една глава. Но за това ще стане дума след малко.

Първите писмени сведения за Белия кон датират от XII в. и са включени не къде да е, а в знаменитата Книга на чудесата . През XVII в. за кратко време погрешно се смята, че фигурата олицетворява англосаксонския водач Хенгист, но по-късно слепците проглеждат и виждат очевидното: изображението възвеличава триумфа на краля на Уесекс Алфред Велики над доблесния викинг Гътръм. Когато видният английски археолог проф. Стюард Пигот обаче откри доста сходни образи на коне върху няколко британски монети от I в. пр. Хр., бе издигната хипотезата, че Белият кон е още от времето преди римското нашествие на британските острови. Глупаци! Всъщност ето как стоят нещата. Щом получава поръчката от Алфред, Хък, ще не ще, се хваща като удавник за сламка за идеята да се облегне на храбростта и непомръкващата слава на драконите, за да възвеличае англосаксонския триумф. Но понеже само от два века се подвизава на Земята и благодарение на пословичната зла воля на някои по-възрастни членове на своето семейство никога не е виждал истински дракон, Хък решава да взаимства от най-добрите образци на античното изкуство. И трябва да призная, че проявява добър вкус 13 13 Този път драконът не позна. След смъртта на Методий в 865 г. ми се наложи да финансирам прехвърлянето на учениците на Солонските братя от Моравия в България, но понеже по него време бях закъсал финансово, създадох тия монети и ги пробутах на колекционерите. Коментар на Хък Хогбен. .

А сега за моите две нещастни глави. Когато след 927 години Хък най-сетне се наканва да ме създаде от плът и кръв, заради тъпата си пиеска, естествено в главата му изплува великолепното изображение от Уфингтън. В последния момент обаче, когато вече е задействал програмата за зачеването ми, той се сеща, че драконите в Централна Азия са триглави и в името на гадната драматургична достоверност започва да барника в програмата, в резултат на което тя се скапва и аз се пръквам холографен и с две глави! Така глупавата грешка на дилетанта демиург и набеден драматург създава биологичния вид, призван скоро да наследи хората на Земята и да господства в цялата Вселена 14 14 Божичко, иде ми да потъна в земята от срам, че тоя дракон се е пръкнал изпод ръцете ми. Дори клонираната овца Доли е по-скромна! Поне деветдесет на сто от тази история е пълна измислица. Нещата изобщо не стояха така, но никога няма да му кажа истината, за да не се пръсне от гордост. Нека го гризят съмнения, та по-скоро да се пукне от яд. Коментар на Хък Хогбен. .

Уплашен, че величието на драконите напълно ще унизи жалките човеци, Хък Хогбен бърза да издигне близо до така наречения Бял кон от Уфингтън друга фигура, с която се напъва да покаже какъв би трябвало да бъде човек, за да победи един дракон.