Л. Хабърд - Бойно поле Земя II

В този момент влезе Робърт Лисицата. Трудно си поемаше дъх, защото бе тичал, ядосан от това, че някой безпокои Джени и заобикаля установения ред. Но се спря и не каза нищо. Джони изглеждаше заинтригуван — нещо, което не се бе случвало в последно време. Ветеранът се облегна на стената и даде знак на Координатора да продължи.

Той бе доста развълнуван. Досега имаше доста опит в общуването с племенни вождове и знаменитости, но тук се бяха събрали три от най-прочутите хора на планетата, особено сър Джони. В същото време полковник Иван само дето не тропаше с крака, за да го подкани да превежда.

— Казва, че тъкмо това е унищожило човешката раса. Казва, че храбрата Червена армия се е борила срещу капиталистическите и империалистическите войнолюбци (за него това са само имена, сър Джони, нямат никаква политическа стойност) и погълнати от собствените си вражди, не са си сътрудничели, когато е дошъл нашественика. Освен това казва, че докато племенни войни винаги е имало и ще продължава да има, войни между цели народи не трябва да се допускат, защото те носят зло на всички хора. Казва, че повече не трябва да се допуска хората на Земята да са разединени и да се бият помежду си. Той държи да подчертае това, сър, и казва, че всички руски племена мислят като него.

Джони отмести подноса с храна и руснакът, спомнил си изведнъж какви бяха задълженията му, пристъпи напред и го взе. След това продължи да държи реч на руски.

Координаторът извади някакви листове:

— Останали са грамотни, сър. Той и някои от вождовете ми дадоха тези документи. Нямат много хартия, затова прощавайте, че са в такова състояние. Мисля, че са ги намерили в базата. Искат да чуят мнението Ви.

Робърт Лисицата реши, че Джони изглежда уморен.

— Това е работа на Съвета. Хималайските вождове са членове на Съвета.

Руснакът сякаш благоговееше пред своите думи и продължи.

— Не, казва той — преведе Координаторът. — Съветът е тук, на този континент, а базата е там, на другия. Казва, че има цели силози с ядрени оръжия, насочени към този континент отпреди повече от хиляда години. А той не иска да Ви се случи нищо лошо, сър Джони. Затова настоява група от южна Америка и Аляска — защото му е известно, че североамериканци почти не са останали — да поемат управлението на онази база под твое ръководство. Казва, че ако американската база се управлява от руснаци, те никога няма да стрелят към Русия. И ако хора от този континент отидат в онази база, те също никога няма да стрелят по своя континент. Всичко са измислили, сър Джони. Написано е на тези листове. Измислили са го в Русия. Ако ти се съгласиш и напишеш името си тук долу…

Робърт Лисицата наблюдаваше Джони. За пръв път младежът бе заинтригуван. Робърт предполагаше, че Съветът вероятно няма да има нищо против. Джони го погледна. Робърт кимна. Джони взе химикала, който му поднесоха и написа името си върху листа.

Руснакът едва не се пръсна от облекчение. След това се обърна към Координатора, който преведе:

— А сега иска да ти поднесе подарък.

Иван остави подноса на пода и бръкна в джоба на туниката си. Извади златна плочка с голяма червена звезда по средата и две петлици за ревер, обшити с едновремешна сърма. Поднесе ги на Джони. Координаторът каза:

— Звездата е красяла шапката на Маршала от Червената Армия, който по онова време е командвал базата. Петлиците са били на ревера му. Казва, че от сега нататък са твои. ТИ командваш И ДВЕТЕ бази.

Джони леко се усмихна, руснакът го разцелува по двете бузи и бързо излезе от стаята.

Робърт разгледа документите, а Криси побърза да прибере подаръците в кожената торбичка на Джони.

— Ако това се бе случило преди около хиляда години, — каза Робърт Лисицата — нещата сигурно щяха да изглеждат по съвсем различен начин.

Криси му даде знак да си върви. Джони изглеждаше уморен.

— Съветът ще разгледа този въпрос. В онази база може би има жизнено важни материали.

— Не е лошо да се разчисти и да се филтрира — каза Джони. — Може да им послужи, ако отново се появят газови бомбардировачи.

Когато доктор Маккендрик дойде да помага на Джони с упражненията за ръката отбеляза, че има подобрение. Но Джони горчиво каза:

— Може и да има, но не е достатъчно! В крайна сметка май не се оказах чак толкова умен.

Мрачен, Търл седеше в тъмната си дупка.

Държаха го отделно от другите психлоси; ако беше при тях, досега да са го разкъсали на хиляди парченца. Бе затворен в стаичка, която на времето се използваше като склад за почистващи препарати. Прекараха циркулатор за дихателен газ. Вътре имаше тясно легло, дълго дванайсет фута. Бяха направили и един малък отвор, през който му подаваха храна — през въртящата се вратичка можеше да се надзърне към външния коридор. Под вратата бе прокаран двустранен вътрешен радио предавател.