Л. Хабърд - Бойно поле Земя II

Стормълонг бе много заинтригуван, като откри няколко типа летателен хардуеър, какъвто преди не би виждал, нито пък бе регистриран в сегашните психлоски наръчници. Във всеки случай не бяха бойни самолети. Бяха машини с двойна функция, доставени за определена цел и след като задачата е била изпълнена, типично за политиката на компанията, са ги закарали в дъното на хангара и са ги забравили. Връщането им на Психло би струвало твърде скъпо и би причинило излишни грижи.

Според бордовите дневници, които си седяха в тях, били са използвани, за да „изкопаят“ огромно количество материал, който се е намирал в орбита около планетата. Някои от металите в предметите били безценни, тъй като рядко се намирали на други места и компанията направила необичаен ход изпратила специална техника.

Ако вратите са добре уплътнени, всеки обикновен боен самолет би могъл спокойно да пътува до Луната и обратно благодарение на телепортационните си мотори, чието движение не зависи от въздуха. Но обикновените самолети не са разполагали с оборудване, което да им позволи да копаят в космическо пространство. Не е възможно да се вадят и прибират разни неща, докато самолетът лети във вакуум. Затова някоя фабрика на Психло или на някоя подчинена планета е преработила няколко тежко въоръжени нападателни самолети за такива цели. Направили са ги да могат да летят редом с някой предмет в пространството, да го хванат с помощта на атмосферни захватки и дистанционно управляеми куки и да го прикрепят към държанките на самолета. В тях все още бяха останали парчета, отчупили се от предметите. Едното парче бе плочка с надпис „НАСА“ и Стормълонг провери в някакъв справочник, но не го намери. Затова заключи, че е било нещо местно.

Джони с безразличие разгледа старите реликви. Уплътнителите на вратите бяха остарели — не може един уплътнител да е годен след единайсет века, посочи той. Всички панти и механизми по вратите се движеха трудно и не можеха да работят нормално. Имаше дори паяжини и паяците поколения наред се бяха хранили с някакви насекоми, които пък са хапвали от тапицерията. Всичко бе в пълен безпорядък. Джони повече се заинтересува от един друг самолет, на който се побираше огнестрелно оръдие.

Все пак Стормълонг имаше на разположение няколко свободни механици, трима пилоти и работилници с всичко необходимо и стегна старите самолети. Дори нарисува по един горящ факел от двете страни на носа, което според него било символ на свободата. Джони трябваше да признае, че Стърмълонг притежаваше усет към изкуството. Но все пак тайно се надяваше, че символът няма да се окаже пророчество за политането на самолета надолу в пламъци.

Като не видя очаквания ентусиазъм, Стормълонг каза:

— Случайно да разполагаш с нещо друго, което може да посети онези неща, които кръжат в орбита на четиристотин мили отгоре?

От няколко дни вече имаше четири светещи обекта отгоре. Отначало бе един, после два, а сега четири.

— Да ги посетим? — Джони не можа да повярва на ушите си. — Та в този самолет вече няма дори оръдия!

— Сложихме — каза Стормълонг. — Всичко работи — екрани, апаратура. Имаше резервни.

— Най-добре провери дали лети, но гледай да имаш под ръка парашут — каза Джони.

— Изпробвах го — отвърна Стормълонг. — Вчера. Копчетата на пулта за управление са малко старички, но лети страхотно.

— В такъв случай недей да летиш горе до онези неща! — каза Джони.

— А, не съм летял. Само ги снимах.

Показа му снимките. Единият бе голям космически кораб с мост във формата на диамант и с много стърчащи оръдия. Другият бе цилиндър с управляваща палуба отпред и плосък отзад. Третият приличаше на звезда с пет върха, на всеки от които имаше нещо подобно на оръдие. А последният бе сфера с нещо, подобно на пръстен около нея.

— Хей, — каза Джони — този последният отговаря на описанието, онзи с малкия сив човек. Дето уж си се блъснал в него, пък не си се блъснал.

— Точно така — каза Стормълонг. — Под наблюдение сме.

Джони знаеше, че са под наблюдение. Никой враг не можеше да има монопол върху това. Бяха преместили основната самолетна база и командването в Корнуол. Част от въоръжението им беше тук. Дванайсет самолета обикаляха земното кълбо и на всеки няколко часа прелитаха над мината в Америка. Регистрираха и предметите в орбита, макар не толкова добре, защото разузнавателните самолети бяха предназначени предимно за наблюдение по повърхността на земята. Не, никой от потенциалните им врагове не можеше да има монопол. Сухопътните защитни сили също бяха нащрек. Но Джони прекрасно знаеше, че защитата им е крайно недостатъчна.