Л. Хабърд - Бойно поле Земя II

Преброи трийсет и едно. Докато ги махаше, ги хвърляше едно по едно на бюрото си. Преброи ги още веднъж. Трийсет и едно. Доста работа си е създало това животно! И какъв глупак! Търл можеше да се обзаложи, че е обрал всички подслушвателни устройства от лагера.

Най-после си сложи наметало. Някой бе натрупал цял кош паници с кербанго край стената. Тъкмо щеше да се възползва, но си каза: „Само още една обиколка“ и отново мина навсякъде с детектора. Записука!

Цели петнайсет минути търсеше усилено. Най-после го откри. Беше съвсем мъничко, скрито в най-горното копче на наметалото му. Значи го е носил със себе си.

Трийсет и две.

Провери всичките си дрехи. Не намери нищо повече.

Реши, че е най-добре лично да огледа тръбите, по които циркулираше дихателен газ. Детекторът нищо не показа, но кой знае? Качи се на един стол и като хвана тръбата, тя се разклати. Най-добре да не пипа нищо. Може да влезе въздух. Некачествена работа, но какво друго можеше да очаква?

Отново претърси помещението. Като погледна отрупаните подслушватели, изсмя се на глас. Имаше от всички видове, всеки с етикет на кутията. Една от миникамерите дори бе скрита в светлинната инсталация и нямаше да предава нищо. Глупаво животно!

Изведнъж се сети, че някъде трябва да има скрита захранваща система и реле.

Сложи си дихателната маска и повика Ларс. Минаха по всички коридори. Ето къде беше! Цяла захранваща система, свързана с кабели и скрита в една от нишите за пожарогасители. Измъкна я и я изключи. Можеше да продължи да си работи половин година.

А записващи устройства? Трябва да са поставени някъде в обсег до няколкостотин фута. Върна се и взе един миньорски предавател, включи захранващата система и след малко стигна до записващото устройство. Точно зад вратата на гаража, където всеки можеше да мине и да смени дисковете без да привлече вниманието. Глупаво животно!

Изключи го и го отнесе. Не го интересуваше дали има още такива устройства. И без друго нямаше подслушватели, които да се захранват или записват.

Щастлив, Търл се върна в офиса си, заключи се и пак провери с детектора. Блажена тишина. Никакви светлинки. Чудесно. Най-сетне сам.

Облече си панталони и ботуши. Отвори една паница кербанго и потъна в стола си, наслаждавайки се на лукса.

Към дома, към богатството и властта. Натам бе тръгнал. И този път ще постави такъв капан за животното, че да се хване още щом се приближи.

След като измина почти цял час, реши да се захване за работа.

Но всичко по реда си. Най-добре първо да изчисли колко време ще му трябва, за да приключи. А после ще се заеме с построяването на смъртоносно оръжие, което компанията използваше само в краен случай за пълното унищожаване на някоя планета. След като го използва, това местенце щеше да се превърне в едно петно в небето.

Приближи се до касите и отвори една със скрито двойно дъно.

Откак се върна в мината в Африка, Джони не можеше да спи през нощта. Въртеше се и се мяташе в голямото психлоско легло в стаята, която ползваше. Нощите бяха неприятно влажни и горещи. Отново и отново премисляше събитията от близкото минало, отчиташе къде е сбъркал и къде е трябвало да постъпи по друг начин. Животът на едно момче бе твърде висока цена за информацията, която им бе нужна.

Сър Робърт не бе тук. Остана в Шотландия, за да организира противовъздушната отбрана на Единбург. Маккендрик също го нямаше. Предприе пътуване до къщи, за да се погрижи подземната му болница да бъде преместена в нови помещения и да провери справя ли се помощникът му там. Полковник Иван бе в Русия.

Решиха Стормълонг да поостане в Африка, да не би да искат да му отмъстят за това, че бе отстъпил дрехите и самоличността си на Джони за неотдавнашното начинание. Понеже нямаше какво да прави, норвежецът се бе заел с инвентаризация на летателния „хардуеър“ — име за самолетите, което някъде бе срещнал или сам бе измислил.

Благодарение усилията на Стормълонг Джони едва сега започна да разбира какво е било истинското предназначение на базата в Африка. Понеже пренасяха много малко сурова руда — волфрамът се печеше в мината — нямаха товарни самолети за руда. По тази причина се е налагало да транспортират с камиони гориво и дихателен газ от поделението на комплекса в гората Итури. Но в базата в Африка имаше много други самолети, което доведе Стормълонг до заключението, че базата навярно е имала защитни функции. Намериха някакви стари психлоски наръчници и там пишеше, че в случай на атака срещу комплекса край Денвър, от Африканската база е трябвало да контраатакуват изненадващо врага. Точно с това са се занимавали психлосите, които унищожиха.